Вавилонската блудница

Ако искате в дълбочина да разберете политическото, а в един по-широк смисъл и екзистениалното ни дередже, не чакайте на експертите от телевизора. Те са просто хора. Най-добре отворете онази дебела, стара, обикновено черна книга, известна ни като светата Библия. Имаме обаче страх от Библията. Рядко посягаме да я отворим, да не би да прочетем на страниците й някоя грозна истина за нас самите, която по принцип предпочитаме да крием от съвестта си. Дори заклетият атеист някъде вътре в себе си таи в отрицание едно добре маскирано с високоумия смущение, че може пък и да греши, и това предание да е всъщност валидно. Ако е така, той, очевидно, е сериозно прецакан. За жалост, в подобно незавидно положение се намираме в известен смисъл всички ние, дори силно вярващите.

Библията има мистичната способност да действа като огледало, като пророчество, като изобличител. Много особена книга е това. Но, разбира се, тя не е просто книга. Само наивник може да сравни Свещеното Писание, както го наричаме християните, с роман на Том Кланси, новела на Дан Браун или приказката за великденското зайче. Историята неслучайно е нарекла този стар ръкопис Книгата на книгите. Защото тя е много повече от книга. Тя е отражение на този свят – на най-светлите и на най-мрачните му страни. Но тя е и нещо много страшно. Освен зловещо точна диагноза на човешкото състояние, тя е и пророчество за съдбата на този свят.

Не чакайте по новините да чуете истината за света. Докато слушате как Ванга ни предрекла Брекзита, а Путин бил виновен за глобалното затопляне, да не пропуснете между снарядите информационен буламач да поразсъждавате и за неща, които всъщност имат стойност. Примерно, за смисъла на живота, това как ви звучи? Странно, не чувам често да я нищят тая тема по емисиите. Все едно е маловажна. Сякаш всички са безсмъртни и на кого ли му пука за тая работа… Не мога да си обясня защо решихме, че щом имаме айфони и сателитна телевизия, значи всичко ни е ясно и няма какво повече да научим от миналото.

Pieter_Bruegel_the_Elder_-_The_Tower_of_Babel_(Vienna)_-_Google_Art_Project_-_edited
Това е прочута картина „Вавилонската кула“ на фламандския ренесансов художник Питер Брьогел Стария от 1563 г. Предполага се, че изображението служи като своеобразен модел за дизайна на сградата на европарламента в Страсбург. Визуалното и концептуалното сходство е толкова явно, че асоциациите са напълно неизбежни.

Нито ще съм първият, нито последният, който прави аналогията между някои днешни международни организации и историята за Вавилон от Библията. Чували сте я, нали? Ще ви я цитирам дословно: „И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя. Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата). Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.“ (Битие 11:4-9).

Нямаше да намерим нищо смущаващо в този текст, ако 1500 след написването му в Новия Завет не се появяваше още една вавилонска референция в Откровението на Иоан, където се говори за последните времена преди Страшния съд. „И друг Ангел последва и казваше: падна, падна Вавилон, великият град, защото напои всички народи с яростното вино на блудството си.“ (Откр. 14:8). И това не е всичко.

eu_strasbourg_pixabay
Новият Вавилон – институционалното сърце на ЕС, седалището на Европейския парламент в Страсбург. Прочутата сграда е кръстена на френската журналистка и феминистка Луис Вайс. Официално се твърди, че недовършената част от сградата символизира страните от Източна Европа, които по времето на проектирането и строежа на сданието все още не са част от съюза. Не е съвсем ясно обаче защо, ако е така, тази част гледа на запад. Разбира се, ако сградата е всъщност по модела на Брьогел (което изглежда почти самоочевидно), дилема няма.

„И силно извика той, като казваше с висок глас: падна, падна Вавилон – великата блудница, и стана жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух, свърталище на всички нечисти и омразни птици; защото от виното на яростното блудство пиха всички народи, и царете земни блудствуваха с нея, а търговците земни разбогатяха от големия й разкош. И чух друг глас от небето да казва: излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й, и да се не заразите от язвите й: защото нейните грехове стигнаха до небето, и Бог си спомни неправдите й. Отвърнете й тъй, както ви и тя отвърна; отвърнете й двойно за делата й; с чашата, с която ви черпеше, почерпете я двойно. Колкото се е прославила и живяла разкошно, толкова мъка и скръб й върнете; понеже тя казва в сърцето си: седя като царица, вдовица не съм и скръб няма да видя. Затова в един ден ще й се струпат поразите: смърт, жалост и глад, и ще бъде изгорена в огън, защото силен е Господ Бог, Който я съди. Ще я оплачат и ще ридаят за нея земните царе, които са блудствували с нея и живели разкошно, кога видят дима от изгарянето й, като стоят надалеч от страх пред нейните мъки и казват: горко ти, горко ти, великий граде Вавилоне, граде силни, защото в един час дойде твоята осъда! (Откр. 18:2-10).

Ако все още не виждате аналогията, не знам какво ще ви е нужно, за да я забележите. За повечето от нас тя, все пак, е съвсем очевидна. В старозаветния разказ от Битие имаме историята за опита на хората да стигнат до небето като построят кула (обичайно се тълкува като „да стигнат Бог“, да се самообожат). В новозаветното пророчество на св. Иоан Богослов по някаква причина имаме връщане към това предание и поява на някакъв нов Вавилон като онзи от древност. Разрушаването на втория Вавилон евангелистът описва като свързано с последните времена и наближаването на знаковото екзистенциално събитие, известно ни като Второто Христово пришествие.

Ще направя само едно бързо уточнение, защото често срещам този проблем, когато се опитвам да коментирам Библията с хора с бедна или никаква теологическа култура. Ако четете Светото Писание както се чете готварска книга, по-добре не си губете времето. Буквалисткият подход към този текст е исторически много късно протестантско явление и създава предимно нездрави представи у хората за Библията. Ако пък има текст в двата завета, който да е почти невъзможно да се чете и тълкува по буквалистки, буквоядски маниер, това определено е Октровението на Иоан. Тази последна книга от Библията е еманация на мистичния и, бих казал, трансцендентален характер на този уникален документ.

eu
Плакат на Европейския съвет за културно сътрудничество. Pекламата изглежда да е от преди договора в Маастрихт от 1992 г. – звездите на плаката са 11, вероятно символизиращи 11-те държави членки към онзи момент (това няма общо с броя на 12-те звезди в емблемата на ЕС). Явно идеята е да визуализира идеологическия проект. Сградата в Страсбург се появява по-късно. Завършена е през декември 1999 г., но очевидно визията и пропагандната рамка са налице доста преди това.

Но нека се върнем на пророчеството. Много е трудно човек да не направи асоциация с това, кеото се опитваме да съградим днес в стара Европа. Вижте и този плакат, създаден за реклама на европейската идея. Слоганът гласи „Европа: много езици, един глас“. Явно е, че аналогията не просто е налице, тя е умишлено търсена. Кулата на Брьогел е почти буквално копирана. Възражението срещу старозаветната история е подчертано в слогана – многото езици отново обединени в общ глас. Има и още един наистина смущаващ от християнска теологическа гледна точка елемент – звездите на плаката. Несъмнено ви прави впечатление, че това не са съвсем обичайни звезди. Обикновено тази фигура се крепи на два лъча, а тук все едно е обърната наопаки – с единия лъч надолу. С други думи, това са обърнати пентаграми. Ако случайно не ви е известно, обърнатият пентаграм в теологията е тежко символически натоварен. Това е образът на сатаната – долният лъч е брадата на козела, двата хоризонтални са ушите му, а двата вертикални – рогата.

Кой ли е очаквал, че и този Вавилон ще тръгне да се руши? Точно всички бяхме сигурни вече, че построихме светлото бъдеще и сега ще си живеем завинаги щастливо и свободно в транснационална, неолиберална Европа и хоп, не щеш ли, Брекзит. Англичаните взеха да подкопават основата на хубавото ни федеративно сдание, преди да сме успели да му се нарадваме.

„Тогава един силен Ангел дигна камък, голям като воденичен, та го хвърли в морето и каза: с такъв устрем ще бъде сринат Вавилон, великият град, и не ще го има вече; глас от гуслари, певци, свирачи на пищелки и тръбачи няма вече да се чуе в тебе; никакъв художник на какво и да е изкуство няма вече да се намери в тебе; шум от воденичен камък няма вече да се чуе в тебе; светлина от светило няма вече да се появи в тебе, и глас на младоженец и невеста няма вече да се чуе в тебе, защото твоите търговци бяха велможи на земята, защото чрез твоите магии се заблудиха всички народи. И в него биде намерена кръв на пророци, светии и на всички избити на земята.“ (Откр. 18:21-24).

Много си повярваха хората нещо, решиха, че са си самодостатъчни, че са голямата работа, че ще надминат Бог във величието си. Изгониха Създателя от обществата си. Сами ще се оправяме, казаха си, Той не ни трябва. Не, Той не просто не ни трябва, Той за нас не съществува. Ние знаем по-добре. Правилата Му за нас са невалидни. Ще напишем свои. Моралът Му за нас е остарял. Ще си измислим наш, модерен, политически коректен, нов морал. Истината Му за нас е недоказана. Ще я отхвърлим! И така, тухла по тухла цивилизацията ни гради Новия Вавилон от доста време насам. И тъкмо беше на път да успее, и сега това…

Докато си разсъждавате за трансценденталните импликации на библейските сведения, ще ви споделя накратко в съвременни термини как виждам актуалните събития около ЕС. Свещената крава на паневропейския федерализъм беше ритуално заклана от англичаните миналия петък. Независимо кога точно ще задейстат чл. 50, дали разводът ще се състои в пълен формат или ще измислят някакви юридически евфемизми, за да минимизират икономическите негативи, вече няма значение. Духът е пуснат от бутилката. В случая е като с девствеността – няма връщане назад. Вече е ясно – Европейски Съединени Щати няма да има. Друго също е кристално ясно – съдбата на Новия Вавилон е съвършено неясна. Дали ще оцелее ЕС още, примерно, десет години? Какво да ви кажа, не бих заложил пари на това.

Advertisements

2 thoughts on “Вавилонската блудница

  1. Че няма да оцелее е очевидно, по-интересното е как ще се разтури и кой ще го отнесе.

    Like

    1. А, кой ще го отнесе, обикновените хора ще го отнесем, то е ясно. Може би, ако излезем овреме като англичаните, което за жалост няма да стане, би могло и да ни се поразминне, но той Борисов си го каза – ще си кютаме до дупка, дори да останем само ние и румънците накрая. „Мисия България“ изглежда все по-безнадеждна кауза.

      Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s