Лигата на злобарите

ludogorets

Газ пикаят от злоба и завист доста много хора покрай класирането на Лудогорец Разград в групите на Шампионска лига, а откакто взехме и точка от Базел като гости, съвсем ни намразиха. Ама как? Левски вече не е най-успешният български клуб в най-престижния евротурнир? ЦСКА не дава признаци скоро да помирише груповата фаза на Шампионска лига? Какво ще правим сега?! О, не, положението е дори по-лошо! Онези делиормански гадини сега ще захлебят с още 14 милиона евро, докато нашите се чудят с какво да си платят тока на стадиона. Отборът им ще дръпне още повече и по всичко личи, че ако нещата вървят в същия дух, ще им дишаме праха още кой знае колко сезона занапред.

00090358Ами, така изглежда, уважаеми червено-сини фенове, точно така изглежда. Казвал съм го и друг път, но поводът изисква да повторя. Футболът в наши дни е преди всичо бизнес. Не, че имало и пари замесени в играта. Те са на абсолютно първо място, независимо дали това ни харесва или не. Парите въртят днешния футбол, не феновете. Ако не те бива с управлението на пари и човешки ресурси, няма да те бива и да въртиш футболен отбор. Но това по-прозорливите от вас сигурно отдавна са го забелязали. Само за чест и слава се играе в селската лига. В професионалния футбол финансовата част си е съвършено непреодолимо препятствие по пътя към честта и славата. С други думи, може би е редно да си дадете сметка най-сетне, че дедо ви Мраз не съществува и виновен за тая работа определено не е Кирил Домусчиев, нито дори брат му.

Много съжалявам, че двата най-титуловани български клуба бяха систематично и последователно съсипани през последните години от некадърен мениджмънт, бездарна финансова политика, алчност и изобилие от интригантски и клептомански схеми, но няма как да помогнем на феновете им. Можем единствено да им съчувстваме и да ги уверим, че злобеенето по адрес на Лудогорец няма да им спечели ни мач, ни титла, нито място в групите на Шампионска лига. Само в лигата на злобарите може да ги класира. Всъщност, живо чудо е, че явление като Лудогорец изобщо има почва за развитие в страна като съвременна България, сред хора с манталитет като нашия, но ней се. Надявам се приказката да продължи по-дълго.

Въпреки че израснах с футбол, преживях магическото лято на 94-а и надали минаваше и седмица без ритане на топка в квартала (дори през зимата в снега), в един момент, някъде в началото на новия век, просто спрях да следя спорта. Не можех повече. Нивото в българското първенство стана толкова отчайващо ниско, че се потисках да гледам как се мъчат тези хора по терените. Тормозех се да гледам дори топ дербито на страната заради обидно слбия, допотопен, първобитен футбол, който се играеше. Лудогорец ме върнаха в играта. Възродиха интереса ми към футбола и ми вдъхнаха надежда, че има как и български отбор да се ръководи адекватно и да се мери с чужденците. За много кратко време от просто намиране на място сред най-добрите, тимът от родния ми град се озова в позиция да бъде реална заплаха дори за сериозни отбори от най-висок европейски ранг.

Аз не се сещам да е имало по-значимо събитие в бранша от 94-а насам. Това е огромен шанс за спорта ни. Лудогорец е лидерът в това състезание в момента, но в известен смисъл е и пейсмейкър. Определя темпото. Дърпа нагоре нивото на цялото ни първенство. Другите, вместо да киселеят с повод и без повод, по-скоро могат да се радват, че няколко пъти в годината имат възможността на роден терен да играят с отбор от такава величина и да си сверяват часовника. И няма значение какво точно ще стане в групите тази година, дори дали ще вземем и точка повече. Важното е, че сме в играта, защото дълго врме не бяхме. Има светлина в тунела, а дълго време нямаше.

_T6A9429Ама те не били българи. Кои не са българи, бе? Лудогорец ли? Ами в Манчестър Сити знаете ли колко англичани има? Не, всъщност знаете ли колко британци има? Трима. Но не трима в титулярния им състав – трима от всичките им двайсет и седем картотекирани за този сезон играчи, без да забравяме, че Джо Харт, националния вратар на Англия, Гуардиола си го смени трайно с чилиеца Клаудио Браво без да му мигне окото. Я идете до Манчестър да питате феновете на Сити дали любимците им са британски отбор и дали европейските им успехи са слава за Англия?

А знаете ли колко са бртанците в Челси? Четирима от двайсет и четири, като двама са дълбоки резерви, а другите двама – пред пенсия. В Барселона имат цели десет испанци от двайсет и четири души, а в Атлетико са осем от двайсет и двама. В Лудогорец, от двайсет и четири души, шестима са българи, с натурализирания Марселиньо – седем. Да не забравяме, че и треньорът ни си е от Пловдив. Мисля, че сме в златната среда по евро стандарт. Пред вид потискащо ниското ниво сред българските играчи, което трябва да ви е направило впечатление, ако следите спорта, и за което вината определено не е на Лудогорец, не виждам на този етап какво повече може да се желае от отбора в това отношение. Всъщност, с оглед нивото на първенството ни, седем българи плюс тренера си е направо патриотичен поход. Е, поводи за злобеене и завист винаги ще се намерят, разбира се. Да не говорим, че Лудогорец развива местна школа от едва 4-5 години. Ако някой носи отговорност за ниското ниво на родния футбол, това са старите школи на грандовете ни, които от Бербата и Петрови насам не са произвели кажи-речи нищо.

Попътен вятър в Шампионската лига на най-успешния в този турнир български отбор! Най-важното вече го направиха. Показаха, че класирането им от 2014-а не никаква случайност, а съвсем закономерно постижение. Силно се надявам положителното развитие на тима да продължи, въпреки ужасно ниското ниво на родния шампионат и липсата на адекватен коректив на местна почва. Колкото до хейтърите, смърдете си колко искате, но, повярвайте ми, отборите ви няма да прокопсат от тая работа, нито ще заиграят по-добре, нито ще си вкарат в ред бюджетите. Ей така, да се знае просто.

ЛУДОГОРЕЦ, ОЛЕ!

Пастафарианци или тъпанарианци

20150420-pastafarianprotest-bloggallery-4

Нова „духовна“ мода ненадейно нахлу в съзнанието на българина право през ефира на най-гледаните родни телевизии – пастафарианството (виж видео – Линк 1, Линк 2). Това са вярващите в „летящото спагетено чудовище“. И понеже чудовището не е какво да е, а спагетено, та от там – паста/фарианство, почти като растафарианство, но с кайма и макарони. Ако това ви звучи като някаква идиотска глупост, не сте сбъркали – точно такова е. Ще бъдете още по-поразени, когато разберете какъв е смисълът на този нелеп фарс.

license_livingroom
Пастафарианците в САЩ са решили да се снимат на личните си документи с гевгири на главата като белег за тяхната религиозна принадлежност и израз на поклоническата им преданост.

Идеята на пастафарианците е да се подиграят с религията. Те смятат, че като парадират със смехотворния култ към въображаемия персонаж, предлагат някакъв реален аргумент срещу съществуването на Бог и вярата в Него. Разбира се, доста са се заблудили и в крайна сметка просто се излагат доброволно. Но, за да не остане капка съмнение в абсурда на тази подчертано детински идиотска инициатива, ще разгледаме малко по-подробно спагетената кауза, историята й и скандално тъпата интерпретация на един много немощен и отдавна забравен аргумент, който т.нар. пастафарианци се мъчат да реанимират. Жалкото им начинание обаче допринася единствено за прогресивното оглупяване на немалко хора, което е наистина тъжно.

Летящото спагетено чудовище се появява за пръв път през 2005 г. в сатирично отворено писмо от господин на име Боби Хендерсън, който избрал този модел на протест срещу решението на борда за образование в щата Канзас да разреши преподаването на теорията на интелигентия дизайн в училище. Макароненият звяр бързо печели слава в интернет и е щедро популяризиран от известни атеисти като Ричард Доукинс. Приемат го за нещо като модерната версия на класическия аргумент на атеиста Бертранд Ръсел за малкия китайски чайник, обикалящ около слънцето. И двата аргумента са пълен цирк, но докато този на Ръсел има някаква крехка основица, която го е крепила известно време, този със спагетеното чудовище си е чиста интелектуална инвалидност.

02_the_teapot_bВкратце, Ръсел се опитва да демонстрира, че тежестта на доказване пада върху тези, които твърдят, че Бог съществува, защото не можеш да доказваш несъществуването на нещо. В този ред на мисли той отправя предизвикателството с малкия китайски чайник, обикалящ около слънцето в орбита някъде между Земята и Марс. Кой би могъл да докаже, че такъв обект не съществува? Пастафарианците захапват същата въдичка и казват, че никой не би могъл да докаже несъществуването на летящото спагетено чудовище, точно както никой не може да опровергае съществуването на Бог. Затова те избират тази пародийна форма на своеобразен протест срещу вярата в интелигентен създател на вселената.

Alvin Plantinga Photo by Matt Cashore/University of Notre Dame
Алвин Плантинга
Photo by Matt Cashore/University of Notre Dame

Разбира се, философията е извървявала дълъг път от чайника на стария Бертранд до наши дни и този „аргумент“ е отдавна отхвърлен и забравен от сериозните участници в дебата за произхода и смисъла на света. „Има изобилие от доказателства срещу чайника на Ръсел“, казва авторитетният съвременен философ Алвин Плантинга в интервю за Ню Йорк Таймс. „Например, доколкото ни е известно, единственият начин, по който чайник може да се озове в орбита около слънцето, е ако държава със сериозни възможности в космическото дело го е изстреляла там. Никоя страна с такова ноу-хау не е достатъчно фриволна, та да пилее ресурси в подобно начинание. Още повече, ако някоя държава го беше направила, това щеше да е по всички новини и определено щяхме да сме чували за случая. Но не сме. И т.н. Има изобилие от доказателства срещу чайника на Ръсел.“

Един от популярните митове сред някои днешни атеисти е, че несъществуването не подлежи на доказване. Това, разбира се, не е вярно. Няма абсолютно никакъв проблем да докажете с категорични факти, че в пустинята Сахара не живеят местни пингвини в етестествена среда или, че в идеален вакуум няма молекули кислород, или пък, че в правителството на Саудитска Арабия няма християни. Пастафарианците, изглежда, не са наясно с тези неща и вярват, че спагетената пародия е нещо оригинално. Всъщност е просто сеир и евтина излагация, ако питате мен.

7799n
Така пастафарианците най-често изобразяват техния идол.

И докато чайникът на Ръсел все пак е кретал известно време като реторическо оръжие на атеиста, спагетеното чудовище и аналогията между тази наивна гротеска и представата на човека за Бог е, без извинение, пълна тъпотия. Нека се правят на интересни и да се снимат с гевгири по главата, нямам нищо против. Нека даже си направят „църква“ в България, да са живи и здрави. Просто е добре на всички да ни е ясно, че макар да се представят за „пастафарианци“, тези хора доброволно се превръщат в чиста проба тъпанарианци. Чудя се дори дали има смисъл да демонстрирам колко обидно глупав е т.нар. им „аргумент“ със спагетеното чудовище, но все пак ще го направя. Ако сте нови в този дебат може би не можете от пръв поглед да забележите идиотизма на идеята, а и не сте длъжни. Те и клетите пастафарианци явно не го виждат… Но, ето го.

Бог е нематериалната първопричина на всичко съществуващо, поне според християнството, което лично аз изповядвам. „Нематериален“ значи, че той е отвъд материята. „Първопричина на всичко“ значи, че материята, времето и пространството са вторични по отношение на Него. Летящото спагетено чудовище, според както подсказват името му и популярната „иконография“, е материален субект, съставен от паста и кюфтета, който обитава някакво пространство, из което има навика да лети, както се твърди. Няма други основания то да е „летящо“ и „спагетено“. И докато е напълно логично и разумно да се приеме, че всичко съществуващо или има, или няма първопричина и това е валидна тема за потенциално смислен разговор, то аз лично не виждам дори един приемлив довод, извън някакво състезание по слабоумие, да обмисляме възможността за съществуването на мистичен, реещ се спагетен звяр, нежели да правим паралел между тази наивна глупост и представата за Създателя, около която се върти цялата човешка история и култура.

С други думи, тази „аналогия“ заема достойно място някъде между пълния логически абсурд и неподправената интелектуална импотентност. Честно казано, мисля че за сериозния атеист и агностик пастафарианският фарс би трябвало да бъде по-скоро обиден. Това е колкото неуспешна подигравка с вярата в Бог, дваж по-успешен шарж на атеизма. Летящото спагетено чудовище?…😀 кАжи честно, бате…😀

С пръст в устата

111

Волю неволю, като редовен фейсбукър и аз се запознах със сеира на месеца – трогателната история на напълно неизвестната до онзи ден за мен моделка Александра Богданска и нахиления репортер от Шоуто на Милен Цветков Даниел Петканов. 3a_6nhwt7Каква поредна светска драма, дами и господа! Иначе казано, егати цирка. Сърцераздирателният сценарий и неподправеният житейски патос плениха вниманието ми в мига, в който зърнах новината. Пръстът на съдбата явно бе посочил двамата младежи да изобличат с личните си премеждия суровата действителност на постмодерната либерална романтика.

Гвори се, че в България любовта не се мерела вече с отдаденост и дори не в сантиметри. Любовта се измервала във възможности, уважаеми. Огладнялата и жадна за лукса от амерканските филми постсоциалистическа българска девойка отдавна е вързала математиката. Москва не вярва на сълзи. Може да е много хубав, може да е много мил и обичлив и даже да е виртуоз в леглото, ама ако му е празен портфейлът, защо да си губя времето?

lottery-winner-finds
Да удариш от лотарията и същата седмица да срещнеш истинската си любов… ей на това му се казва късмет, а?

Тя знае, че няма да е вечно на 23 и паричковците няма още дълго да се редят на опашка за вниманието й. Времето й е ограничено и тя е принудена да взема трудни решения тук и сега. Красотата, младежката й свежест, меката й кадифена кожа и перфектнта й фигура си имат срок на годност. Ако не капитализира овреме тоя ресурс, край. После ще трябва да разчита само на чар и акъл… За много от тях това е тежка присъда. И яхтите, и частните самолети, и лъскавите Поршета ще ги види през крив макарон в някой третокласен мексикански сериал по кабелната, докато готви пиле с ориз за много хубавия си, мил, обичлив и даже виртуоз в леглото, благоверен, но беден български мъж.

Е, как да ги виниш? Как да не ги разбереш защо го правят?

Други пък просто ги сърби. Гледат старите моми от „Секса и града“ и са убедени, че щом на Саманта Джоунс й е добре да пърха от цвят на цвят на 50, значи и при тях ще е така. Е, Саманта Джоунс и Кари Брадшоу са художествена измислица, но ти си въобрази веднъж, че си мацката от филмите, пък после ходи се връщай в реалността. Трудна работа. 618x346А той подсмърча милият и си верва, че тя като му казала „обичам те“, няма начин да го лъже. Все пак живеем във времена на традиционни ценности, висок обществен морал и консервативна нравственост, а искреността между хората се смята за най-висш идеал и атестат за лично достойнство и чест. Май обърках епохата, а?

Свободна любов на корем, физическата изневяра не се брои, а груповите суингърски приключения са либералните седенки на 21 век. Заблуждавай си се до насита, моето момиче, но истината е, че колкото по-лесно отваряш краката, толкова повече ти пада цената. Особено, ако всички знаят за нрава ти, нали се сещаш.

А за младежа Даниел и публичното унижение, на което подложи клетата девойка, слаба оценка, братле, определено слабичко. От друга страна го разбирам – млад, наивен, неуверен, разстроен, чувства се предаден и се чуди как да възстанови вътрешното равновесие. Реакцията му е компенсация на силно уязвимата позиция, в която бившата му го поставя с жалкото си и определено недостойно поведение. Някои биха казали, че малката кифла си заслужава позора. Да ви призная, въпреки че не е етично, май и аз мисля така. Пък и кой я е бил по главата да се снима? Явно, че е искала да се похвали. Е, честито, моме, сите видехме самолето. Баш си е лачен! Много ти тича на деколтето.

Щях да ви говоря за духовни закони, за грехове, за Бог, покаянието и прошката, ама сме толкова далеч от истината в наши дни, че щяхте да решите, че е писано на друг език. Днешният свръхлиберализиран свят опорочи и продължава ежедневно да осквернява по безбройни начини едно от най-съкровените преживявания на човека в краткия му земен път – ексклузивната романтична отдаденост, позната още като „истинската любов“. Прогресивното й обезсмисляне и редуцирането й до евтина сметкаджийска схема за споделена мастурбация, финансови изгоди или просто парад на суетата постепенно разрушава основната градивна клетка на здравото общество – традиционното моногамно семейство. Ако наистина мислите, че това е нещо добро, честито, поне в моите очи вие сте поредната овца, успешно заблудена от лукавата, но щедра медийна бомбардировка с деформирани културни кодове.

Насилствената подмяна на ценностите, омаловажаването ролята на традиционното семейство в битието на човека и обществото, легитимирането на промискуитета и разрушаването на връзката между физическата интимност и житейската отдаденост са симптоми за залеза на нашата цивилизация. Не ми е много мъчно, защото така или иначе всичко е временно. И все пак, не мога на черното да кажа бяло, колкото и да ме убеждават, че е модерно и политически коректно да го правя. И това ще мине, а до тогава явно, щем не щем, ще си гледаме цирка с пръст ФОСТАТА.

Вавилонската блудница

5f994df2e7a0409e0ff9c62b676b3c05

Ако искате в дълбочина да разберете политическото, а в един по-широк смисъл и екзистениалното ни дередже, не чакайте на експертите от телевизора. Те са просто хора. Най-добре отворете онази дебела, стара, обикновено черна книга, известна ни като светата Библия. Имаме обаче страх от Библията. Рядко посягаме да я отворим, да не би да прочетем на страниците й някоя грозна истина за нас самите, която по принцип предпочитаме да крием от съвестта си. Дори заклетият атеист някъде вътре в себе си таи в отрицание едно добре маскирано с високоумия смущение, че може пък и да греши, и това предание да е всъщност валидно. Ако е така, той, очевидно, е сериозно прецакан. За жалост, в подобно незавидно положение се намираме в известен смисъл всички ние, дори силно вярващите.

Библията има мистичната способност да действа като огледало, като пророчество, като изобличител. Много особена книга е това. Но, разбира се, тя не е просто книга. Само наивник може да сравни Свещеното Писание, както го наричаме християните, с роман на Том Кланси, новела на Дан Браун или приказката за великденското зайче. Историята неслучайно е нарекла този стар ръкопис Книгата на книгите. Защото тя е много повече от книга. Тя е отражение на този свят – на най-светлите и на най-мрачните му страни. Но тя е и нещо много страшно. Освен зловещо точна диагноза на човешкото състояние, тя е и пророчество за съдбата на този свят.

Не чакайте по новините да чуете истината за света. Докато слушате как Ванга ни предрекла Брекзита, а Путин бил виновен за глобалното затопляне, да не пропуснете между снарядите информационен буламач да поразсъждавате и за неща, които всъщност имат стойност. Примерно, за смисъла на живота, това как ви звучи? Странно, не чувам често да я нищят тая тема по емисиите. Все едно е маловажна. Сякаш всички са безсмъртни и на кого ли му пука за тая работа… Не мога да си обясня защо решихме, че щом имаме айфони и сателитна телевизия, значи всичко ни е ясно и няма какво повече да научим от миналото.

Pieter_Bruegel_the_Elder_-_The_Tower_of_Babel_(Vienna)_-_Google_Art_Project_-_edited
Това е прочута картина „Вавилонската кула“ на фламандския ренесансов художник Питер Брьогел Стария от 1563 г. Предполага се, че изображението служи като своеобразен модел за дизайна на сградата на европарламента в Страсбург. Визуалното и концептуалното сходство е толкова явно, че асоциациите са напълно неизбежни.

Нито ще съм първият, нито последният, който прави аналогията между някои днешни международни организации и историята за Вавилон от Библията. Чували сте я, нали? Ще ви я цитирам дословно: „И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя. Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата). Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.“ (Битие 11:4-9).

Нямаше да намерим нищо смущаващо в този текст, ако 1500 след написването му в Новия Завет не се появяваше още една вавилонска референция в Откровението на Иоан, където се говори за последните времена преди Страшния съд. „И друг Ангел последва и казваше: падна, падна Вавилон, великият град, защото напои всички народи с яростното вино на блудството си.“ (Откр. 14:8). И това не е всичко.

eu_strasbourg_pixabay
Новият Вавилон – институционалното сърце на ЕС, седалището на Европейския парламент в Страсбург. Прочутата сграда е кръстена на френската журналистка и феминистка Луис Вайс. Официално се твърди, че недовършената част от сградата символизира страните от Източна Европа, които по времето на проектирането и строежа на сданието все още не са част от съюза. Не е съвсем ясно обаче защо, ако е така, тази част гледа на запад. Разбира се, ако сградата е всъщност по модела на Брьогел (което изглежда почти самоочевидно), дилема няма.

„И силно извика той, като казваше с висок глас: падна, падна Вавилон – великата блудница, и стана жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух, свърталище на всички нечисти и омразни птици; защото от виното на яростното блудство пиха всички народи, и царете земни блудствуваха с нея, а търговците земни разбогатяха от големия й разкош. И чух друг глас от небето да казва: излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й, и да се не заразите от язвите й: защото нейните грехове стигнаха до небето, и Бог си спомни неправдите й. Отвърнете й тъй, както ви и тя отвърна; отвърнете й двойно за делата й; с чашата, с която ви черпеше, почерпете я двойно. Колкото се е прославила и живяла разкошно, толкова мъка и скръб й върнете; понеже тя казва в сърцето си: седя като царица, вдовица не съм и скръб няма да видя. Затова в един ден ще й се струпат поразите: смърт, жалост и глад, и ще бъде изгорена в огън, защото силен е Господ Бог, Който я съди. Ще я оплачат и ще ридаят за нея земните царе, които са блудствували с нея и живели разкошно, кога видят дима от изгарянето й, като стоят надалеч от страх пред нейните мъки и казват: горко ти, горко ти, великий граде Вавилоне, граде силни, защото в един час дойде твоята осъда! (Откр. 18:2-10).

Ако все още не виждате аналогията, не знам какво ще ви е нужно, за да я забележите. За повечето от нас тя, все пак, е съвсем очевидна. В старозаветния разказ от Битие имаме историята за опита на хората да стигнат до небето като построят кула (обичайно се тълкува като „да стигнат Бог“, да се самообожат). В новозаветното пророчество на св. Иоан Богослов по някаква причина имаме връщане към това предание и поява на някакъв нов Вавилон като онзи от древност. Разрушаването на втория Вавилон евангелистът описва като свързано с последните времена и наближаването на знаковото екзистенциално събитие, известно ни като Второто Христово пришествие.

Ще направя само едно бързо уточнение, защото често срещам този проблем, когато се опитвам да коментирам Библията с хора с бедна или никаква теологическа култура. Ако четете Светото Писание както се чете готварска книга, по-добре не си губете времето. Буквалисткият подход към този текст е исторически много късно протестантско явление и създава предимно нездрави представи у хората за Библията. Ако пък има текст в двата завета, който да е почти невъзможно да се чете и тълкува по буквалистки, буквоядски маниер, това определено е Октровението на Иоан. Тази последна книга от Библията е еманация на мистичния и, бих казал, трансцендентален характер на този уникален документ.

eu
Плакат на Европейския съвет за културно сътрудничество. Pекламата изглежда да е от преди договора в Маастрихт от 1992 г. – звездите на плаката са 11, вероятно символизиращи 11-те държави членки към онзи момент (това няма общо с броя на 12-те звезди в емблемата на ЕС). Явно идеята е да визуализира идеологическия проект. Сградата в Страсбург се появява по-късно. Завършена е през декември 1999 г., но очевидно визията и пропагандната рамка са налице доста преди това.

Но нека се върнем на пророчеството. Много е трудно човек да не направи асоциация с това, кеото се опитваме да съградим днес в стара Европа. Вижте и този плакат, създаден за реклама на европейската идея. Слоганът гласи „Европа: много езици, един глас“. Явно е, че аналогията не просто е налице, тя е умишлено търсена. Кулата на Брьогел е почти буквално копирана. Възражението срещу старозаветната история е подчертано в слогана – многото езици отново обединени в общ глас. Има и още един наистина смущаващ от християнска теологическа гледна точка елемент – звездите на плаката. Несъмнено ви прави впечатление, че това не са съвсем обичайни звезди. Обикновено тази фигура се крепи на два лъча, а тук все едно е обърната наопаки – с единия лъч надолу. С други думи, това са обърнати пентаграми. Ако случайно не ви е известно, обърнатият пентаграм в теологията е тежко символически натоварен. Това е образът на сатаната – долният лъч е брадата на козела, двата хоризонтални са ушите му, а двата вертикални – рогата.

Кой ли е очаквал, че и този Вавилон ще тръгне да се руши? Точно всички бяхме сигурни вече, че построихме светлото бъдеще и сега ще си живеем завинаги щастливо и свободно в транснационална, неолиберална Европа и хоп, не щеш ли, Брекзит. Англичаните взеха да подкопават основата на хубавото ни федеративно сдание, преди да сме успели да му се нарадваме.

„Тогава един силен Ангел дигна камък, голям като воденичен, та го хвърли в морето и каза: с такъв устрем ще бъде сринат Вавилон, великият град, и не ще го има вече; глас от гуслари, певци, свирачи на пищелки и тръбачи няма вече да се чуе в тебе; никакъв художник на какво и да е изкуство няма вече да се намери в тебе; шум от воденичен камък няма вече да се чуе в тебе; светлина от светило няма вече да се появи в тебе, и глас на младоженец и невеста няма вече да се чуе в тебе, защото твоите търговци бяха велможи на земята, защото чрез твоите магии се заблудиха всички народи. И в него биде намерена кръв на пророци, светии и на всички избити на земята.“ (Откр. 18:21-24).

Много си повярваха хората нещо, решиха, че са си самодостатъчни, че са голямата работа, че ще надминат Бог във величието си. Изгониха Създателя от обществата си. Сами ще се оправяме, казаха си, Той не ни трябва. Не, Той не просто не ни трябва, Той за нас не съществува. Ние знаем по-добре. Правилата Му за нас са невалидни. Ще напишем свои. Моралът Му за нас е остарял. Ще си измислим наш, модерен, политически коректен, нов морал. Истината Му за нас е недоказана. Ще я отхвърлим! И така, тухла по тухла цивилизацията ни гради Новия Вавилон от доста време насам. И тъкмо беше на път да успее, и сега това…

Докато си разсъждавате за трансценденталните импликации на библейските сведения, ще ви споделя накратко в съвременни термини как виждам актуалните събития около ЕС. Свещената крава на паневропейския федерализъм беше ритуално заклана от англичаните миналия петък. Независимо кога точно ще задейстат чл. 50, дали разводът ще се състои в пълен формат или ще измислят някакви юридически евфемизми, за да минимизират икономическите негативи, вече няма значение. Духът е пуснат от бутилката. В случая е като с девствеността – няма връщане назад. Вече е ясно – Европейски Съединени Щати няма да има. Друго също е кристално ясно – съдбата на Новия Вавилон е съвършено неясна. Дали ще оцелее ЕС още, примерно, десет години? Какво да ви кажа, не бих заложил пари на това.

Демокрацията е грешка!

brexit1

me (4)Сега разбрахте ли, дами и господа? Демокрацията е грешка, слушаме от сутринта по всички телевизии. Грешка било, че Камерън насрочил референдум. Грешка било, че дал на хората право да избират политическото си бъдеще. Грешка било, че британците решили да излязат. Грешка според кого? Явно за мнозина демокрацията е една голяма грешка. За тях тя е валидна само когато е на страната на собственото им вездесъщо мнение. Във всички останали случаи е голям проблем. Това е тоталитарният модел на мислене и той отдавна е обладал геополитическото чудовище, което наричаме Европейски съюз.

Нещо историческо се случи днес във Великобритания. Тази страна се доказа достойна за великото име, което носи. В известен смисъл, ще си позволя да преувелича (а може би не), но бихме казали, че Брекзит е събитие от ранга на Магна Харта Либератум или една малка Френска революция. Такива грандиозни тектонични геополитически движения не се случват всеки ден. Всъщност, мисля че в най-новата история това стои на едно то най-висите места по значимост.

Сега започват спекулациите. Ама те няма да излязат, никой няма да го позволи. Ама то няма да предизвика ефект на доминото и ЕС ще устои. Ама те всъщност са се объркали нещо англичаните, сега ще преизберат Камерън и всичко ще се оправи. И, разбира се, Путин е виновен! Не знам дали чухте, но той е виновен и за урагана в Китай днес… Няма сърце тоя човек, ей!

Първо, англичаните напускат ЕС, нека това да е ясно на всички. Теоретичните шансове това да не се случи при този резултат от референдума са еквивалентни на шанса Къци Лафазанов да стане президент на България през ноември. Между другото, според мнозина той ще е много по-представителен, адекватен и подходящ за поста от настоящия титуляр, но това е отделен въпрос.

Второ, ефект на доминото има още от обявяването на референдума. В Италия искат изрично допитване за членството в ЕС и то победителите от местните избори, които взеха Рим. В Испания предстоят парламентарни избри, на които Подемос, консервативните евроскептици, се очертава да са втора политическа сила. В Австраия върви процедура по разследване на изборните резултати, които, както се твърди, с измама са отнели победата на кандидата на националистите. Алтернатива за Германия вече тръби из каналите си, че иска немски референдум, а гърците отдавна са на косъм по тоя въпрос.

И трето, англичаните не са се объркали. Много добре знаят точно какво правят и защо го направиха. Объркали са се тези, които не разбират сигналите, изпратени към света от това знаменателно историческо събитие. Либералите вече нямат нито моралната, нито политическата позиция да етикират консервативните идеи с празни клишета от серията „език на омразата“, „расизъм“, „ксенофобия“, ала-бала. Ще се наложи да признаят правото на хората да бъдат легитимно консервативни, да бъдат патриоти и да защитават традиционните ценности и ред в държавите си. Либерализмът вече не се подразбира, както се опитваха да го фалшифицират до скоро.

brexitДнес Великобритания извоюва знаментална победа. Победа на обикновения човек от народа над финансовите и политическите елити. Победа не демокрацията над корпорокрацията. Победа на националното чувство пред фалшивата аморфност на насилствено налагания мултикултурализъм. Победа на здравия разум над сектантския култ към един неототалитарен геополитически идол. Свещената крава на ЕС беше ритуално заклана от поданиците на кралица Елизабет. Принесоха я в жертва на олтара на свободния избор и правото на народите да решават политическото си бъдеще. Не съм сигурен, че мога да цитирам друго подобно събитие в съвременната история, където на обикновените хора да им е даван истински шанс да вземат свободно решение от реална политическа значимост. Повечето „демокрации“ днес оперират на базата на умело контролиран, медийно манипулиран от монополистите над общественото мнение вот. Брекзит, в този смисъл, е абсолютен прецедент.

Предстои да видим реакцията на елитите. Съпротивата срещу решението на британците ще е значителна, няма съмнение. Транснационалните корпорации предпочитат да убеждават шепа анонимни евробюрократи да им играят по свирката, вместо да трябва да се занимават по отделно с десетки правителства и да ги подкупват на парче. Много пари са замесени тук и твърде много изключително богати и влиятелни личности и организации са подчертано недоволни от това народите да правят каквото си искат. Ще видим каква ще е реакцията, но ще има такава. Ако тенденцията с разпада на ЕС се задълбочи, нищо чудно да предизвикат и война на Стария континент, само и само да не се върне властта в ръцете на хората.

Още веднъж, адмирации за британците за политическия кураж да започнат тази битка, за смелостта и силата да я завършат, за категоричния пример, който дадоха на цяла Европа с този демократичен подвиг. Сега ще започнат да ги плашат и хулят каква голяма грешка са направили, но демокрацията не е грешка, дами и господа. Грешка е медийно хипнотизираните граждани да позволяат на т.нар. „елити“ да правят каквото си искат, без да им пука за мнението на малкия човек. Но днес малкият човек направи голямо и шумно изявление. Предстои да видим какво следва.

Светът си вървеше преди СССР, върви си и след него. Така си вървеше и пред ЕС, ще си върви и след него. Първоначалното икономическо сътресение, което неминуемо ще последва за Острова, ще бъде преодоляно. Нито някой ще спре да търгува с тях, нито лирата ще се срине, нито някой ще тръгне да депортира чужденци. Повечето либерални „опасения“ са просто партенка, плашило, което, за радост на много от нас, не си свърши работата. Браво, Британия! Велико постижение! Да живей!…

Къде са бежанците или историческата роля на британския референдум

vote-brexit-6-23-16

Къде изчезнаха бежанците? Какво стана? Всички очакваха тази пролет да има бум на мигрантското напрежение, а симптоми за подобен развой на събитията имаше в изобилие още през февруари. Но изведнъж всичко утихна. Как така? Нима вече Европа не е толкова привлекателна дестинация? Или от европарламента прекратиха социалните програми за подпомагане и интегриране на бежанци? 175676_600Или може би войната в Сирия е свършила? Или в Африка вече всичко е спокойно, икономиката им върви нагоре и хората не виждат причина да напускат континента си?

Нито едно от изброените, уважаеми. Другаде е заровено кучето, струва ми се. Утре Великобритания излиза на исторически референдум – да останат в ЕС или да напуснат завинаги съюза. Играта е на кантар. Членството им буквално виси на косъм, а Дейвид Камерън си къса косите, че изобщо предложи подобно мероприятие. Следя медийния им дебат по темата отблизо последните седмици и въпреки неистовите усилия, които агентите на статуквото влагат в защита на членството им, предварителните социологически изследвания са безмилостни – нищо няма да е ясно до последния момент. Решението ще е с фото финиш.

Един от най-силните аргументи в полза на Брекзит (от англ. Britain/Британия + Exit/Изход = BrExit) е свързан с неконтролируемата миграция. Ако кампанията покрай референдума беше гарнирана с един мощен бежански прибой по южния бряг на съюза, британците щяха да гласуват за излизане с огромен аванс преднина. В момента всичко това е на пауза. 6a00d8341d417153ef01b7c820717c970b-600wiЕрдоган, като мераклия да става член на ЕС (което никога няма да му се получи, но човекът си вярва), е принуден да хвърли всички усилия в удържане на бежанския наплив (разбира се, че го контролира, нали така изнудва за пари), въпреки че в момента е много недоволен от негативния развой на събитията около либерализирането на визовия режим за турски граждани.

Доволен или не, ако в момента имаше втори епизод на кризата от 2015-а, британците категорично щяха да гласуват за Брекзит. Сега, при по-тихи води, това има шанс да се размине. Ако обаче съм прав, мине ли референдумът, можем да чакаме продължение на драмата с ултиматумите, надуваемите лодки и калните лагери по гръко-македонската, а скоро навярно и по гръко-българската граница. Реджеп ще реши, че парите от ЕС са му малко или нещо друго не го устройва и хайде, на нов глас. Англия и компания ще бъдат много неприятно изненадани, особено ако гласуват за оставане в ЕС.

EU3На всички вече им е ясно, че утре във Велика Британия се случва нещо наистина велико и историческо, което далеч прехвърля границите на Острова. Поданиците на кралица Елизабет ще решават съдбата на цяла Европа, защото, нека не се заблуждаваме, излязат ли те от съюза, много скоро ще ги последват и други народи. Това ще е краят на ЕС, няма съмнение. Може би ще отнеме още петилетка да се доразбие схемата, но тази организация няма да я бъде. Като прибавим и сериозните финансови проблеми, които така или иначе съюзът отдавна има със страни като Гърция, Испания, Португалия, Италия, без британците нещата драстично ще се усложнят за нашия утопичен остров на евроатлантическото щастие.

Утре се решава съдбата на ЕС и е в ръцете на хората от острова отвъд Ламанша. Това е цивилизационен избор в истинския смисъл на думата. Избор, който ще отекне не само из цяла Европа, но из целия свят. Това е избор за национален суверенитет, за национално достойнство, за протекция на вътрешната икономика и на дребния производител пред транснационалните мега корпорации, за защита на традиционните порядки, ценности и културна хомогенност, за охрана на националната сигурност, за избор на демокрацията пред корпорокрацията и бюрократичната клептокрация, за отхвърляне на неототалтарния олигархичен модел, който е обсебил ЕС.

mcp1Англичаните са на път да дадат урок по народовластие на целия свят. Усилията, които се хвърлят в момента, за да останата те в съюза са огромни. Всички европейски лидери, а и Обама в това число, призовават за запазване на статуквото. Да видим. Трябва да призная, че по-скоро не ми се вярва да излязат. Информационният натиск за оставане е прекалено мощен. За това агитират и настоящият министър-председател на кралството Дейвид Камерън, и експремиерите Гордън Браун, Тони Блеър, Джон Мейджър, и изобщо всички по-изтъкнати тамошни официози. Самите британци са много объркани, а решаващ процент гласоподаватели ще се колебаят до последния момент. Именно техният вот ще реши изхода от мача.

И все пак, аз съм консервативно мислещ човек и от сърце подкрепям този порив за политическа и икономическа независимост. Утре в Обединеното кралство може ритуално да убията свещената крава на неолиберална хуманистична преструвка, наречена Европейски Съюз. Може утре англичани, шотландци и ирландци да поставят началото на края на федеративните мечти за щатски тип държава на Стария континент и аз лично ще ги аплодирам шумно, ако го направят. Ще съжалявам кротко, ако решат да останат, но дори самият факт, че тази капмания стана възможна и на повърхността изплуваха толкова много от умрелите риби на съюза, е силно окуражаващ сигнал. Бихме казали, че независимо от резултата, това е началото на една нова ера в европейската политика.

Вече няма как да дисквалифицирате идеите на съвременния консерватизъм като ги етикирате произволно, неуважително и безотговорно с клишета от серията „расизъм“, „ксенофобия“, „език на омразата“. Дори само предварителните проучвания на Острова показват пълен паритет на двете позиции, а в много райони и чувствителен превез на консервативния вот. Като добавим към това кметските избори в Италия, испанския Подемос, който се очертава да е втора политическа сила в страната на предстоящите избори, съдебния протест на вота в Австрия, където смятат, че националистът кандидат-президент бе „победен“ с изборна измама, все по-сериозните позиции на Алтернатива за Германия и още куп подобни процеси из цяла Европа, смело можем да заявим, че неолиберализмът вече далеч не е идеология хегемон на Стария континент. Нещо повече, изглежда, че на хората им писна от него.

Така че, днешните надъхани либерали ще трябва да сменят малко плочата и да започнат да гледат по-сериозно на консервативната позиция, набираща все повече последователи не само във Великобритания, но в цяла Европа, а също и в САЩ. keep-calm-and-vote-brexitНационалист не е лоша дума, а белег за лично достойнство и принадлежност към един напълно валиден, класически ценностен модел, който исторически е доказал през вековете своята обединителна сила, нравствена солидност и културно-политическа мощ.

Брекзит може да бъде началото на ценностна еволюция в цяла Европа, на ново Просвещение, ако щете, на икономически и институционален Ренесанс. Хора с моите убеждения виждаме огромен потенциал за културно-политическо прераждане в това събитие. За жалост, по-вероятно е то да се провали, а статуквото да надделее в полза на корпорокрацията. Съветският съюз имаше КПСС и пролетариат, Европейският си има бюрократски елит и либертариат. Общите неща между тези два исторически мастодонта са много повече, отколкото хората предполагат, но е дълга тема. Да видим първо какво ще стане утре. С голям интерес очаквам гласа на британците и силно се надявам да гласуват за промяна. Промяната така или иначе е единствената константа в тоя живот.

 

 

Диагноза толераст

Liberalism-is-a-Mental-Disease

me (4)Това е една нова болест, която плъзна из Европа. Специалистите я познават като толерастия или още либерастия. Представлява тежка хронична психопатология с тенденция да персистира у лица със силно деформирано самомнение и афинитет към личностен и идеологически нарцисизъм. Това е състояние, при което болният парадира с необходимостта от толерантност към различните. Често се среща и в тежката си форма на остра дисоциативна толерастия. При тези случаи пациентът вярва, че е толерантен дори към онези, към които очевидно не е толерантен. Той е убеден, че като обижда и хули личности, които не са съгласни с него, всъщност проявява толерантност към тях, защото им прави добро. В болната му фантазия по този начин той помага на несъгласния да осъзнае грешния път, по който е поел.

За толераста най-важното нещо на света е, очевидно, да бъде радикално толерантен. Той смята това за единственото адекватно поведение, което подобава на такова добро, морално чисто и човеколюбиво същество за каквото сам приема себе си. Това е и основната характеристика на тази психопатология – толерантност на всяка цена.

Но какво изобщо значи толерантност? Според Оксфордския тълковен речник това е 1) способността или желанието да понасяш съществуването на мнения или поведения, с които не си съгласен или не харесваш; 2) потенциалът да търпиш лекарствено, наркотично или друго външно влияние без неблагоприятна реакция; 2.1) отслабване въздействието на даден наркотик или лекарство в следствие на продължителна употреба. (Линк 1) Като допълнение, речникът на университета в Кембридж добавя още едно пояснение на термина, а именно: 3) способността на животно или растение да остане неувредено от въздействието на лекарство, дрога или отрова за продължителен период от време. (Линк 2)

Толерастът смята, че трябва до дупка да търпиш поведения и мнения, които не харесваш, дори да ги смяташ за вредни, опасни или даже отровни за теб, за семейството ти и за обществото. Трай, буля, за хубост, както е казал народът, или за толерастия в случая. Разбира се, самият толераст, когато страда от дисоциативната форма на болестта, не прилага този принцип към себе си. Неговата търпимост към всички, които не са съгласни с вездесъщото му мнение, обикновено е нулева или напълно отрицатена. Там е работата, при най-сериозните хронични състояния, те на практика се дисоциират от самите идеи, които проповядват, т.е. – проектират ги върху другите, но умело се преструват, че те не се отнасят до самите тях. С други думи, тотално късат връзката с реалността.

Следващото пояснение съвсем ще ви изясни смущаващата картинка около това опасно и тежко психопатологично състояние. Толерастията днес най-често се среща под формата на т.нар. „либерастия“. Това е фанатичната вяра, че модерният либерализъм е единственото спасение за човечеството, а всички, които не са съгласни с тая работа, трябва да ходят на село да пасат кравите и да не си отварят много, много устата по политически, идеологически, икономически и ценностни въпроси… особено публично!

Либерастът е толераст с по-широк поглед над нещата. Той не е толерантен ад хок, само за случая, за дадената медийна кампанийка, която са му казали, че е модерно да подкрепи с шарена профилна снимка във фейсбук. Толерастията е неговият наркотик и начин на живот. Той обикновено е сериозен гражданин, по начало е много красив – и физически, и духовно; изключително умен и начетен, с главозамайващо висока логическа и емоционална интелигентност, прилично до високо образован, по-кадърен от обикновенните хора и със сигурност по-компетентен от тях по какъвто и да е въпрос, особено по политическите. Или поне така си вярва. Все пак, нарцисизмът е друг издайнически симптом за този сериозен медицински проблем, както споменахме още в началото.

Либерастът е изключително толерантен към разрушаването на консервативните християнски ценности, унищожаването на традиционното семейство, гей пропагандата, нелегалната миграция, етно-културната подмяна на национални общности с уродливи форми на криворазбран мултикултурализъм, угаждането на едрия международен капитал, заличаването на националния суверенитет, сервилното отношение към всички световно известни либерални формации и източници на толерастка пропаганда, неолибералният колониализъм и империализъм и т.н.

1Либерастът обаче се оказва и хроничен лицемер в толерантността си, защото тя е безкрайно избирателна. Що се отнася до гражданите с патриотични убеждения, религиозните хора, консервативните кръгове, защитаващи традиционните ценности и всички, които вярват в нещо различно или частично различно от фанатичен либерализъм (т.е. над 80 процента от обществото), либерастът сменя плочата. Той не ги търпи. Не, това е меко казано. Той не ги понася. Дишането му се учестява в присъствието на такива хора, пулсът му се ускорява, а кръвното му за секунди удря горната граница. Поставен в среда на такива личности, либерастът последователно започва да проявява симптоми на бяс, фобия, хистерия и други тревожни разстройства. Става силно раздразнителен, агресивен и подчертано нетолерантен към околните.

Такъв е парадоксът на това коварно ментално заболяване. Затова е смятано от специалистите за предшизофренно състояние. Болният буйства и настоятелно изисква от всички да са много толерантни, само дето не може да демонстрира как се прави това. От там се поражда и сериозното вътрешно противоречие у пациента, което се задълбочава, докато не се обясни на клетника, че е станал просто поредната жертва на тази нова психо-политическа патология – толерастията. Заразата се разпространява основно по медиен път чрез пропаганда.

Разбира се, лечението е много трудно и рядко е напълно успешно. Либерастът все пак е прекалено красив и интелигентен, няма как да не знае по-добре от другите кое е най-правилно за обществото. Подразбира се, че той следва да е прав, поне според въображаемата му самооценка. С други думи, това е още един аспект от болезнената делюзия (заблуждение) на либераста. Той е твърдо убеден, че всички онези малоумни, изостанали, ретроградни, тъпи и обикновено грозни антиглобалисти, евроскептици, консерватори и патриоти не са нищо друго, освен клон между спиците в колелото на консумистическия прогрес. Либертарии от всички страни, обединявайте се!

Един призрак броди из Европа, дами и господа, призракът на либерализма. Тази уж безобидна, хуманистично дегизирана идеология бързо се преврърна в новата тоталитарна утопия на 21 век. Либерастията е чумата на новото столетие. Вирусът на двуличието и екзистенциалното всеядство, който пълзи из идеологически и ценностно объркания западен свят. Тази опасна зараза иска да заличи традициите ни, да деформира ценностите ни, да изопачи историята ни, да цензурира културата ни, да премахне държавите ни, да ни накара да забравим за народите ни и за заветите на дедите ни, за да се превърнем в една безлична и аморфна глобалистична човешка яхния, с която едрият транснационален капитал да тъпче бездънния си неолиберален търбух.

Но вие си бъдете толерантни към това. Нали така ви учат по новините? Така трябва да се прави днес, така е политически коректно. Такива са разпоредбите от „началниците“. Вие сте новият либератариат, другарки и другари. Сваряват ви като жабата, на бавен огън. Постепенно усилват котлона, та да изградите толерантност към температурата и да не усетите мига, в който клетките ви ще започнат да кипят и път за вас обратно към живота и свободата просто вече няма да има.

Организмът бързо си изгражда толерантност към отрови. Ето, цигарите например. Лепкавият, горещ и токсичен катранен дим скоро започва да се услажда на самосъздалия се наркоман. Отровата, казват, в малки дози не вредяла. Странно защо последните статистики, които четох по въпроса, май са на точно обратното мнение. Според емпиричната фактическа действителност цигарите не само вредят, но и убиват. Така и толерастията убива. Точно като цигарите. Изгражда ти търпимост към отровата и те кара да приемаш все повече и повече от нея. Така толерастията екзекутира личности, достойнства, нации, история, култура, ценности и най-после – дори цивилизации.

Както и да го въртя, по-добре от Хайтов няма да го кажа: „В една зверилница толерантност значи смърт“.