Социализмът се завръща

1515887_original

me (4)Ами да, бъдещето на цивилизования свят неизбежно е социалистическо по чисто капиталистически причини, колкото и парадоксално да ви звучи това на първо четене. Оставете за момент предубежденията си към плесенясалите и компрометирани пропагандни термини „комунизъм“ и „капитализъм“, и се огледайте какво става по света. Щом американците са на път да си изберат социалист за президент, правете сметка за какво става дума. Бърни Сандърс има огромни шансове не само да излезе фаворит на демократите, но и да пребори който и да е републикански кандидат. Швейцарците пък гласуват на референдум тези дни приемането на безусловен базов доход за всички граждани на държавата в размер на около 2500 долара месечно. В Холандия, в Утрехт, въвеждат също безусловния базов доход като социален експеримент. Същата идея присъства от години вече активно в политически програми на партии от Ирландия, Италия, Белгия, Германия, Финландия, Швеция и др.

Вече всички разбраха, че един процент от населението разполага с толкова ресурси, колкото останалите деветдесет и девет. Преди десетина години около 350 души са владеели ресурси колкото половината от световното население. Днес тази цифра се е свила до шейсет, а се появиха и спекулативни изследвания според които реалната цифра е по-малко от трийсет човека. Но нека са шейсет. Шейсет физически лица държат пари, колкото половината свят! Междувременно десетки милиони умират от глад, а милиарди други живеят на ръба на физическото оцеляване и това не е защото са по-малко ценни като личности или с по-лош потенциал от всички други хора на планетата (аз поне не съм расист). Този драматичен дисбаланс предизвиква перманентни напрежения, бунтове, войни и непрестанно репродуциращо се от патологичния егоизъм на хората нещастие. Ако това не ви се струва скандално и не ви тревожи, моля ви, по-добре напуснете блога ми. Очевидно няма какво да си кажем.

Всъщност футуролозите говореха за тия неща още преди 15-20 години, когато тепърва начевах да се интересувам от такива теми като младеж. Едрият бизнес се окопава в кула от слонова кост и дебелее за сметка на всички сотанали. Дребният и среден бизнес биват поетапно задушавани, унижавани, изтлсквани в периферията и най-сетне – умъртвени от едрия, мултинационален капитал. Технологията изяжда работни места по-бързо от лаком малчуган кутия бонбони. Още навремето се прогнозираше, че до средата на новия век (настоящия) ще има работа за не много повече от 20% от населението (може би прогнозата не е точна, но тенденцията е безспорна и очевидна за всички). Получава се парадоксът, че в един момент мнозинството обеднява толкова, че не остава кой да купува, кой да потребява произвежданото. Това очевидно е голям проблем, който мнозина, хранещи се от свободния пазар отдавна са забелязали и в България.

Ако хората нямат пари да ти купуват продуктите, на кого ще ги продаваш и защо да ги произвеждаш? Да не говорим, че ако хората изгладнеят прекалено много, грабват винкели, мотики, кирки, сопи, пушки, кой каквото има и щурмуват парламенти, банки, правят граждански войни, метежи, и т.н. С една дума – анархия. Затова се заговори из Европа напоследък за безусловния базов доход, а призракът на комунизма сякаш взе да броди пак. Вариантите пред икономическата върхушка очевидно са два. Единият е да посрещне незибежния бунт на гладните и да заживее в повсеместна и перманентна гражданска война, което не е от полза за никого, освен за производителите на оръжие може би. Другият е да нахранят бедните даром, по евангелски и да захранят задъхващите се от неолиберални глупости икономики на Европа.

Извън всякакво съмнение е, че сред финансовите елити (сред шейсетината, помазани от Мамона) има личности и кръгове, привърженици на теорията на малтусианството (управление прираста на населението чрез войни, епидемии, глад и под., т.е. – контролиран геноцид). Всички знаем за прочутия монумент от Джорджия, който предписва поддържане населението до 500 милиона. И не се заблуждавайте, че не се мисли в такива понятия по върховете, само защото е много жестоко и нехристиянско според някои от нас. Другата опция е да се задоволят базовите потребности на хората. Историческият опит категорично доказва, че по-богатите общества естествено обръщат демографската пирамида и раждаемостта намалява. Там свръхраждаемостта не е проблем, както е в цяла Европа. Най-висок е естественият прираст в бедите и ниско образовани общности. Това като контра пункт на малтусианците, че може би е по-разумно просто да нахраниш и образоваш социално немощните общности, отколкото да създаваш войни и болести, за да им намалиш числеността по сатанинския модел. Да видим. Засега се все още се играе картата с конфликтите, глада и епидемиите. Но ми се струва, че неизбежно ще надделее социалистическата карта в глобален план и това става все по-очевидно.

Трогателен е патетичният предсмъртен гърч на т.нар. „десни“ привърженици у нас, а и в Европа. Огромната част от тях са на практика бедни (това е особено очевидно в България), но фанатично отстояват правото на свръхбогатите да ги ограбват още. Това противоречи на всякаква логика и здрав разум, но е очевидно напълно постижимо със съвременните средства за контрол на общественото мнение и управление свободната воля на масите. Телевизията и пресата са някои от широко известите инструменти за постигане на подобни цели.

Но не се плашете излишно. Няма да дойде комунизмът. Това е една утопична приказка за малки деца, пълна с противоречия и концептуални грешки, която категорично и напълно безспорно се е доказала исторически като неефективна в световен мащаб и всъщност дори доста опасна. Проблемът е обаче как да бъде преодолян неофеодализмът, който незабелязано се оформи тук последите десетилетия.

Прекрасен, очевиден и бих казал христоматиен пример за този процес е една България например. Тук дребният и среден бизнес бяха удушени, смачкани и унизени от сервилното поведение на политическия елит през последните 25 години, който бързаше да угоди на едрия капитал на всяка цена. Абсолютно на всяка. Стигна се до абсурди мултимилионни компании да бъдат продавани за жълти стотинки, само за да бъдат пладнешки разграбени и разпродадени за скрап от „инвеститорите“. След като индустрията беше тотално омаломощена, а дребният и среден бизнес пожертвани на олтара на сатанинския култ към крупните транснационални корпорации, започна и последното преразпределяне на малкото останали парчета от баницата. В малките населеи места това се вижда най-ясно. Има някакъв местен бабаит – феодалът, тип Ценко Чоков от Галиче, комуто е делегирана валст и протекция от царя (сещайте се кой играе тая роля у нас в момента). Той коли, той беси. Повечето хора надолу по веригата разчитат на жалки подаяния по линия на феодала – я държавна службица за балдъзата, я някоя обществена поръчка за умиращия бизнес на зетя, я някое подкупче, ако благоволят да го поканят в далаверата.

Върнахме се в Средновековието, дами и господа, другари и другарки. Затриха ни съвсем. Изправени пред проблема, че няма да има кого да доят повече, решиха да си вкарат роби от другаде, които да подбият цената на труда през идните десетилетия, защото средната класа много им е изалчняла. Явно 99 към 1 не е достатъчно за някои и целят ново прекрояване на 99,5 към 0,5 може би или един Бог знае какво им се мъти в обърканите глави на тия шейсет човека и техните лакейчета.

И ето я голямата истина, която светът поради инфантилизъм явно все още не успва да схване. Да, във философски и екзистенциален смисъл нашата „велика“ цивилизация очевидно е едно глупаво, наивно, разглезено недоносче, което пълни кофа без дъно. Шейсетте човека на върха на пирамидата имат деформирана представа за живота и ценностите в него. Онези, поддали се на мозъчната промивка, инициирана от върхушка логично са прихванали същата морална деформация.

Не можеш да бъдеш истински щастлив в свят, пълен с нещастни и страдащи хора. Егоизмът е причината за всички злини по света, винаги е бил и завинаги ще остане причината. Ако това не се адресира, не си губете времето с избори, реформи и каквато и да било друга измишльотина.

Единствено свят, изграден на взаимното сътрудичество, грижата за ближния на всяка цена, солидарността, поставяне интересите на народа пред тези на едрия капитал, свят, където желанието за всенародно благосъстояние е най-висш държавен и личен приоритет може да бъде основа за едно добруващо и проспериращо общество. Любовта към ближния Христос поставя на най-високо място, току до любовта към Бога и спазването на светия Му закон. Това значи да не позволяваме хора да страдат и умират, защото нямат пари за лекарства и храна или да не погребват близките си, за да им вземат пенсия. Ако не можем да го направим в световен мащаб веднага, нека спешно да започнем от нашата къща.

Човек може да бъде истински щастлив и благоденстващ единствено, ако е обграден от истински щастливи и благоденстващи хора. Другото са игри на дявола с обърканите умове на духовно слепи същества.

Ако нашата прехвалена западна цивилизация не може да даде този пример с огромното благосъстояние (натрупано прз вековете с колониална агресия и алчност за сметка на много народи между другото) като нахрани и образова останалия свят, по-добре да не си губим времето повече и да отприщваме анархията. Тя така или иначе ще дойде и вече чука на вратата на Европа. Защото няма безплатен обяд. Ако имаше как да попитаме Мария-Антоанета, злощастната съпруга на клетия Луи XVI, разделила се с главата си под гилотината, тя щеше да ни потвърди. Най-гладните вече дойдоха и веят знамената на една първобитна култура, която не се съобразява с нашите норми на поведение. Но гладните са отдавна първо в нашия двор, в собствената ни страна и споделят нашия език, история и ценности. Политическото бъдеще, ако ще е светло, е наляво. Проблемът е, че днес по някаква безумна причина всички искат да са десни, дори левите. Какви наивници сме само…

Да дойдат муджахидините!

Angry Muslim Mob
12495180_919188464843679_898177734912774684_n
Този полово неориентиран господин посреща мигрантите с таблека „Добре дошли сте тук“. По всяка вероятност си представя как група потни суданци блудстват с него, без да подозира, че според ислямистките закони ЛГБТИ хората подлежат на моментално обезглавяване.

Да дойдат муджахидините! Само тогава европейският либерал ще разбере в колко голяма грешка е сбърканата му толерастка философия. Само тогава ЛГБТИ дружинките, които сега приветстват исляма в Европа, ще разберат колко мили и добри са християните, които сега така презират, задето не сме приемали сексуалните им приключения за нещо нормално. Така е. Християните не приемаме гей браковете, но поне не упражняваме натиск върху никого за вярванията му. Християнството е всъщност либерално, затова е и почва за развитието на една либерална култура. „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно“ (1Кор. 6:12), учи ни св. апостол Павел в Евангелието. Изборът е в твои ръце. ЛГБТИ обаче няма да имат такъв късмет в мултикултурната обстановка на едно дивашки ислямизиращо се общество, каквото между впрочем вече се заражда в някои немски, датски, шведски и норвежки градове. Когато бесни тълпи башибозук започнат да режат гърла на травестити из центъра на София обаче ще е вече твърде късно за протести и медийно изобличаване на политическите грешки на Европа и в частност на България.

1269947232261
Това е италианската художничка Джузепина Паскуалино ди Маринео. Тя провела акция в защита на мира и толерантността. За целта Джузепина тръгнала на автостоп от Милано до Тел Авив в сватбена рокля. С начинанието си тя искала да докаже, че хората по цял свят са добри и отзивчиви. В първата мюсюлманска страна, Турция, Джузепина била изнасилена, умъртвена чрез удушаване и захвърлена в храстите.

Да дойдат муджахидините! Само те ще ни научат колко благ и добър е Христос и Неговата цивилизация и колко важни са ценостите, които днес модерният европеец високомерно отхвърля като отживелица. Като започнат да изнасилват жените, дъщерите и сестрите ви, защото не са опаковани до ушите в мушама и ухаят на парфюм, само тогава ще разберете колко важни са християнските ценности и цивилизацията, изградена на тяхната основа.

Да дойдат муджахидините! Само те ще ни преподадат урок по национализъм. Като започнат да ви подават тюрбани с думите „чалмата или главата“, както са правили само до преди има-няма 150 години по нашите земи, тогава ще разберете колко е добре, че народът ни е християнски и колко важно е той да се съхрани такъв и да се опази чист. Чист в ценностно и в културно отошение.

Да дойдат муджахидините! По-скоро да дойдат! Повече да дойдат! Само тогава ще разберете колко важно е единството между християнските народи и колко силна е връзката в Духа на Истината.

Само муджахидините ще ни оправят. Ще изнасилят европейките и ще ги опаковат в чували за трупове марка Версаче, ще екзекутират гейовете и лесбийките, ще изгорят книгите, картините и кино лентите, ще сринат паметниците, ще спрат интернета и ще възпеят дивашката си, примитивна, първобитна култура от новоиздигнатите с парите от саудитски петрол минарета.

Да дойдат пусти му муджахидини най-накрая! Да дойдат повече! Само те ще излекуват ценностното малоумие на неолиберастка Европа. Само те. С огън и меч. Като по филмите.

Ако пък ви е останала верица малко в Христа, Господа нашего, помолете се заедно с мен с тия думи: „Бог да ни е на помощ!“ Амин!

Съдебна реформа на душата

10commandments_2425344b

me (4)От там трябва да се започне и това е най-важната реформа, която всеки от нас има нужда спешно да направи на първо място в себе си. Без тази реформа всички останали са хем невъзможни, хем безсмислени. И на всичкото отгоре лицемерни. Ако пък дръзна да си помислиш, че точно твоята чиста и непорочна душица нямала нужда от реформа, поздравления! Явно тъкмо ти имаш най-голяма нужда и затова по Божия милост и провидение ти е подарен шансът да прочетеш тези редове, самодоволни клетнико. На такива размисли ме наведе разговор с многоуважаемия адвокат Марин Марковски по ТВ7 вчера. Слава Богу, има и авторитетни общественици, макар и малцинство, които са стигнали да извечната истина, че най-добрият охранител на закоността е съвестта.

markovski
Адвокат Марковски е уважаван български юрист и общественик, радетел за въвеждане на вероучението в българското училище като мярка за превенция на престъпността.

Не виждаме ли какво става? Огледайте се. През ден убийства, насилие по улиците, помежду ни. Физически и вербални побои си нанасяме онлайн, офлайн, аутлайн, инлайн, както падне. Демографската катастрофа в страната е плашеща. Икономическото ни положение – трагично, не само в сравнение с европейските държави, но в световен мащаб. Хора умират от студ в домовете си. Жена не декларира смъртта на родителите си, за да им вземе пенсията… Битовото насилие ескалира. Кметове изнасилват малки момиченца. Политици и държавни ръководители се надпреварват да се държат неадекватно и да се подиграват с правилата. И вие очаквате някаква митична и безлична манипулация, окичана с гръмкото название „съдебна реформа“, да оправи нещата?? Явно духовният мрак и интелектуалната безизходица са приклещили и вас в ъгъла. Не ви виня. Трудно се оцелява в такава обстановка и физически, и психически. Без да неглижираме промените в съдебната и други държавни системи, които несъмнено са належащи, за целите на тази статия ще се придържам към реформата като метафора на вътрешното морално обновление на човека.

Това е истинската реформа, която трябва спешно да се състои в държавата ни. Тя трябва да се състои и в целия прогресивен западен свят, както сме свикнали да си го представяме (още от грехопадението насам е спешно), но това е отделен въпрос. Нека видим първо какво става в собствения ни двор в краткосрочна перспектива. Проблемът не е икономически, мили хора, и дори не е собствено политически, макар да може и да трябва да бъде спешно адресиран именно с политически средства. Проблемът обаче е първо личностен и екзистенциален.

Съдебната реформа трябва да започне от душата на самия човек, защото съвестта е единственият реален регулатор на обществения ред и на нашата т.нар. цивилизованост. И ако смятате, че възпитанието на съвестта е работа единствено на семейството, извинете, но ще трябва да задълбочите познанията си по социална психология и антропология. Семейството безспорно има основополагаща роля, но също толкова важна е ролята на обществото и порядките в него. Нацията е също наше семейство – един факт, който много от модерните либерали-интернационалисти (напомнят по много характеристики на едни други интернационалисти от миналото) искат да пренебрегнат. В някои отношения нацията и порядките в рамките на тази общност се оказват много по-ключови за формирането на личността дори от семейното възпитание.

Затова, като виждаме, че има сериозни проблеми, свързани със спазването на законите в страната ни, добре е да се запитаме какво всъщност мотивира хората да спазват законите. И не, не е наказателният кодекс, уважаеми. Ако беше това, престъпления нямаше да има изобщо – нито битови, нито икономически, нито политически. У нас обаче се къпем в изобилие от всичките видове закононарушения.

Това е, разбира се, защото се задълбочава кризата в душите на хората. Те нямат в какво да вярват. Нямат идеал. Нямат екзистенциална перспектива пред себе си. Не виждат такава и за децата си, затова отказват и да ги раждат вече. 

Тази драма е на лице в известна степен и в цяла Европа, но, както казах, ще оставим по-обширния анализ за друг път. Истината обаче е проста. „Новите“ ценности постепенно подриват устоите на здравословно конструираното и добре функциониращо общество. Новите ценности, някои ги наричат евроатлантически, са сбъркани, погрешни, манипулирани, вредни и за личността, и за семейството – основната грдивна клетка на всяко здраво общество, и най-после очевидно за самото общество, народ, нация, цивилизация. Евроатлантическият ценностен сурогат, в който ни готвят на бавен огън от известно време, ще деформира трайно съвестта на нацията за поколения напред. Това не значи, че Европейският съюз е нещо лошо, но определено значи, че се ръководи от хора, които, като всички нас, също нерядко ГРЕШАТ в преценките си.

Има ясен ценностен фундамент, очертан в християнската традиция, на чиято база е съградена цялата т.нар. евроатлантическа цивилизация, правната ѝ система, обичаите ѝ, порядките ѝ, надеждите ѝ и на чиято база тя просперираше в продължение на векове. Колкото повече изместваме центъра си встрани от тази основа, толкова по вероятно става сградата ни да се срути. Да не говорим, че в частния случай на България примерно именно православността на народа ни е, което изобщо го е опазило като народ, въпреки историческите повратности. Същото е обаче и с Евроатлантида. Без Божия закон, тя е обречена.

Но какво имаме днес? Всичко е наопаки, ако го гледаме от камбанарията на завещаните ни от Божия син Иисус Христос ценности. Бракът беше делегитимиран от американските филми и ситкоми, прожектирани в съзнанието на българина в светлината на либералната демокрация, интепретирана у нас основно като слободия и безотговорност. Както се пее в една родна чалга песен (чалгата – другият симптом за естетическия и етически провал на народа ни), ако правилно помня, „забрави за правилата“. Това е новото верую, с което осакатиха умовете и съвестта на поколения българчета. „Новото нормално“, както промиват по тивито мозъците на нищо неподозиращите български дечица, е да няма семейство, да няма мама и татко, всеки да си прави каквото си иска. Семейството поетапно и последователно бива разрушено като ценност, като необходима основа за обществен просперитет и лична реализация.

Но аз виждам колко нещастни са хората в следствие на това. Виждам навсякъде толкова много красиви и интелигенти млади жени с дечица без съпрузи. Знам, че са нещастни от това. Виждам и статистиката. Страшна е! Мъжът вече иска по-скоро да живее в порно филм, отколкото да носи отговорност за наследници. Той не иска съпруга, иска временен партньор за мастурбация. Не вижда защо да си усложнява живота със семейство. Евроатлантическите лъжеценности го освобождават от подобна отговорност. Фанатичният либерализъм му развърза ръцете да постави егоизма си пред всичко и всеки, дори пред добруването на собствените му деца.

Развърза ръцете и на жените да стават майки по лична инициатива, осеменени от епруветка. И не говоря за частния случай на инвитро зачеването при семейства, които имат репродуктивни проблеми. Говоря за т.нар. еманципирана, модерна жена, която предпочита да зачене от непознат, защото не смята, че детето й има право на баща и нормално семейство в тоя живот. Колко егоистично отново… Детето е превърнато в прищявка, която искам да имам. Опредметено е по грозен начин, превърнато е в някаква вещ, която можеш да си купиш и дори да избереш модел по каталог с екстри. Съкровеният акт на любовта, създаването на живот и семейство е превърнат в сделка за лична изгода.

Краният либерализъм е манифест на себичността. Егото е издигнато в култ. В прогресивна Европа стигат до там, че се говори вече за правото на сексуален избор на невръстни дечица, под 14-годишни, които можели по собствено желание да искат секс с по-възрастни свои роднини… Скандално и гнусно. Наистина отвратително, ако го погледнеш в една традиционна ценностна перспектива. Сатанинско дори, бихме казали. Пък дори и не само от християнска гледна точка. Егоизмът е посочен като фундаменталният проблем на човечеството и в юдаизма, и в индуизма, и в будизма, и дори в шаманизма (един от млакото върпоси, по които има относителен консенсус между повечето световните религии и духовни учения).

Необходима е съдебна реформа на душата първо. Когато човек знае, че носи неотменима отговорност пред самия Бог, наказателният кодекс е само формалност. Добрата новина е, че това се възпитава. Човек може да бъде възпитан в огромни заблуждения и опасни поведения, както се случва в момента, а може да бъде възпитан и в прекрасни ценности, както би могло да се случи вбъдеще. Но защо Бог да е гарант, ще попитат т.нар. атеисти (и те са много модерни в либералния, метахристиянски свят, редом със сурогатното майчинство и гей браковете)? По една много проста причина. Бог осмисля човешкия живот и затова няма нито един атеистичен народ в историята на този свят. С други думи – Бог очевидно е естествена човешка потребност. Нещо повече – Бог осмисля и човешката смърт – най-смущаващото събитие в земното ни съществуване. Доста Го неглижираме, струва ми се, като за общност от хора, всеки от които непременно ще умре.

Някой подметна тези дни в коментар, че религиите идвали и си отивали. Разбира се, това категорично не е вярно. Виждали сме много религии да идват, но да си отиват още не сме ги видели, изключвам някои незначителни племенни култове из туземните племена. Индуизмът е на 6000 години, юдаизмът на поне 3500, будизмът на 2500, християнството на 2000 (или на 3500 реално като продължение на юдаизма), ислямът на 1400 и т.н. Религиите се появяват, но не изчезват. Напротив. И има една изключително проста и обективна причина за това. А именно вродената необходимост на човек от общение с неговия Създател, с Господ Бог, за да осмисли по този начин краткия си живот и най-вече, както споменахме – неизбежната си смърт.

Върнем ли почетното място на Господ в обществото ни, всичко останало ще последва естествено и почти от само себе си, с Божия помощ, както се казва. И тази помощ неминуемо ще дойде, щом от наша страна демонстрираме желание да бъдем по-добри, по-истински, по-честни, по-верни на непреходните истини за смисъла на човешкия живот и правилата, по които да го живеем. В практически план можеше да бъде направена много лесна стъпка в правилната посока с въвеждането на вероучение в българското училище. Това не беше направено от поредно правителство. Поредните безбожници? Не знам, те да му мислят, отговарят пред Господа за тия работи.

България не може да се отърве от богоборци вече повече от 70 години. Явното богоборчество на атеистичния тоталитаризъм беше заменено от скритото, лицемерно, подмолно богоборчество на перверзния евроатлантически консумизъм. Комунистическият манифест бе подменен от консумистическия, по думите на уважаваия от мен немски мислител и социолог Норберт Болц. Но консуматорското общество не дава смисъл на живота отвъд физическите стимулации на сетивата. Затова и екзистенциалната криза само ще се задълбочава в западния свят, раждаемостта ще намалява, развратът и престъпността ще растат заедно с пропастта между бедни и богати. По последни данни, както се разчу и от новините тези дни, един процент (1%) от световното население разполага с толкова ресурси колкото останалите 99 процента. Нещо пвече – шейсетина души, физически лица, разполагат с повече пари, отколкото 60% от останалото население на планетата. И не, не е защото тези шейсет човека са много по-кадърни от останалите седем и половина милиарда. Само истински лицемер може да спекулира с подобна глупава теза, да не кажа лъжа.

Истината е друга. Това е свят, изграден по Библията на егоизма, себичността, презрението към ближния, омразата към Бог и Неговия закон. Това е свят на алчността, на експлоатацията, на робовладелското мислене, на страха за насъщния, на унижението на ближния за сметка на личния материален успех, на физическото и психическо омаломощаване на обикновения човек за сметка на извънмерния лукс на шепа хора на върха на пирамидата. Така че, не ми говорете за съдебна реформа, преди да поставим далеч по-належащия въпрос за реформа на душите ни, на екзистенциалния ни хоризонт, на ценностната ни система и верую. Защото животът е кратък, сетивните удоволствия – мимолетни, а смъртта – вход към безконечната вечност. Когато поканим отново Бог в обществото ни, всичко останало ще се оправи много, много по-бързо, отколкото предполагат и най-големите оптимисти сред нас.

Лесно е да си либерал

spoiled-girl

Няма нищо по-лесно на тоя свят от това да си либерал. Тази философия е любима на малките деца. Хлапетата са абсолютните либерали. Те са френетични противници на всяко ограничение на личните им свободи, а наставленията от консервативните им родители често биват посрещани с бурни протести, изразявани под различни форми. Нерядко е рев, понякога гладна стачка и най-редовно цупене, лъжа или деликатно прикриване на истината. От много ранна възраст те усвояват умението да изопачават фактите, за да се защитават по-адекватно срещу диктатурата на възрастните, която толкова силно желаят да отхвърлят завинаги. До по-късните етапи от формирането на егото им (към шестата-седмата година) те вече имат богат набор от средства за отстояване на свободите си и за бламиране на изпълнителната власт в микродържавата на собственото си семейство.

Порасналите (поне външно) съвременни либерали се опитват да правят това в глобален мащаб – да бламират „родителите си“ – традиционните ценности. За да не се чудят някои, днешните либерали са, най-общо казано, условно наречените „десни“ сили на политическата карта. Не е съвсем точно това определение, защото технически няма проблем да си левичар с консервативен уклон или полит-икономически да си либерал, а що се отнася до ценности и култура да си с по-консервативни разбирания, нюансите тук са неизбежни. Просто либерализмът е едновременно и полит-икономическа, но и ценностна, и философска рамка. Същото важи и за консерватизма. Това, между впрочем, е и причината да смятам определенията „десни“ и „леви“ за нищо повече от евтин популизъм за произвеждане на определени внушения и разделяне на обществото, но това е друга тема.

Най-общо погледнато, именно т.нар. „десни“ сили (доколкото леви изобщо останаха на официално ниво) са тези, които последователно настояват в хода на историята за прогресивно либерализиране на света и в икономически, и в личностен план. Но докато е съвсем в реда на нещата да позволиш на малкото си дете в един момент и самостоятелно да пресича улицата, за да иде на училище, то определено не е никак полезно за него да го окуражаваш, ако започне да взима наркотици, да се напива всеки ден или да проиграва парите си по ротативки и леки жени.

1. ЛИБЕРАЛИЗЪМ БЕЗ ГРАНИЦИ

Елементарно е и съвсем очевидно. Либерализмът без граници е, разбира се, напълно невъзможен. Поради тази причина и самият либерализъм започва днес да изглежда изчерпан като политически път. Сякаш кривата на развитието му е достигнала точката си на пречупване, отвъд която следва неминуемият срив, който ще приключи с окончателната делегитимация на тази доктрина. Но това съвсем не е необичайно за историческия процес всъщност. Гледали сме филма. Освен това, да се вярва в някаква абстрактна „безгранична“ свобода, е абсолютно нелепо, наивно и нека си го кажем – инфантилно. Това прилича на досадното упорство на кисело, лакомо малко момиченце, на което току що са му отказали втори захарен памук. Искам ПЪК! Искаш, ама няма, моето дете. Като пораснеш, ще разбереш защо.

stefonknee-wolschtt-transgender-youtube-2
Това е 46-годишният „Стефани Уолшт“. Не знаем истинското му име, защото в Индипендънт не го цитират, явно поради политическа коректност заради някаква „трансджендър“ норма.

Е, някои либерали все още не разбират, че няма как да си 46-годишен дърт пръч със седем деца и не щеш ли да откриеш, че „истинската ти идентичност“ всъщност е на 6-годишно момиченце (???!!!?). След това скоропостижно да напуснеш семейството си, което си градил 23 години, за да заживееш с осиновители на преклонна възраст, пред които да се обличаш и държиш като невръстениче… Това, уважаеми, е съвсем реалната история на т.нар. Стефани УолшТ (на английски името се спелува по начин, който мога да определя единствено като скандален, ако не безобразен, дори английският да ти е майчин: Stefonknee (pronounced ‘Stephanie’) Wolschtt). Според авторитетния ежедневник Индипендънт (курсивът е линк към оригиналната история) това са перипетиите на едно трансджендър момиченце. Според мен пък се нарича НЕВМЕНЯЕМОСТ и не е нищо повече от лудостта на един мъж в критическата или по-лошо – егоистичната му, ексцентрична прищявка, глезотия, каприз.

Този мъж на първо време трябва да бъде незабавно хоспитализиран за негово собствено добро и за доброто на семейството му, а не да ми го превръщат в звезда с евтин пиар (чичкото с панделките мигом станал ЛГБТИ знаменитост и част от някаква рекламна кампания за транссексуалост www.thetransgenderproject.com). Ако пък случайно в процеса на диагностицирането му се докаже неговата вменяемост (което не е изключено, такива хора често са просто морално деформирани и сексуално извратени патологични егоисти), той трябва да бъде по съдебен път задължен да плаща пълна издръжка на непълнолетните си деца.

Бихме отишли дори по-далеч като поискаме от него обезщетение и за непоправимите морални щети, които е нанесъл на децата и съпругата си. Или те нямат права? Само трансджендърът, на другите майната им… Да плаща, като е толкоз ексцентричен, после нека си живее като шестгодишно момиченце с осиновителите си, като не го е срам от Господ, и да се прави на малоумник колкото си иска. Но нека обществото знае, че той е просто един извратеняк и нищо повече. Поредният заблуден перверзник, който не осъзнава, че има сериозен психически проблем. Не някаква си „трансджендър“ примадона, Боже опази! Само ми е трудно да си го представя, ако трябва отново да ходи на работа примерно в някой склад, цех или фронт офис, за да изплати обезщетенията на семейството си, как по-точно ще го играе „себе си“?

2. КОНСЕРВАТИЗМЪТ ИСКА ЗРЯЛОСТ

Ето такива нюанси в либерализма ме карат от години да разсъждавам над тази житейска, политическа и икономическа философия, но упорито не успявам да разбера ползите за прогреса на цивилизацията ни от преекспонирането ѝ по такъв начин. Да не кажеш на лудия, че е луд, но да го пратиш обратно в обществото да сее лудостта си??… Насила да превръщаш психопатологията в обичайна норма, ерго и в модел за подражание? Това може да значи единствено, че ти желаеш да разрушиш това общество. Защото е очевидно, че такава идеология почива на нездрава основа, на гнила почва, от която избуява не друго, а наивитетът и магарешката упоритост на инатото малко момиченце, на което преди малко му отказаха втория захарен памук.

Всеки може да е либерал. Защото е най-лесно да позволяваме, но е много по-трудно да се съобразяваме, нали? Лесно е, когато доброто и злото са фиктивна абстракция, в каквото днешните либерали се опитват превърнат тези извечни категории. Фиксираният морал е врата в пустинята, през която минават само глупаците, баят си. Но това всеки го може. Всеки може да вдигне ръце от всичко и да остави нещата на самотек. Горе-долу това бленува неолиберализмът и като полит-икономическа, и като съпътстваща ценностна концепция. Да орежем държавните регулации, апелират. В крайната си форма, при т.нар. либертарианство, имаме тоталната абдикация на държавата от икономическия живот и почти тотален неин отказ от изпълнението на някаква регулативна функция. Радикалните либертарианци всъщност се оказват по-близо до анархистите, отколкото до онова, което условно бихме нарекли днес „дясно“ или дори „крайно дясно“.

Консерватизмът, от друга страна, иска много зрялост и мъжество. Там няма място за детинщини и трансджендър алабализми, защото консерваторът отказва да загуби способността си да различава добро от зло, правилно от грешно, нормално от ненормално, естествено от противоестествено. За либералите това било относително и въпрос на избор. Консерваторът обаче не може да играе такива детински игри. Моралът, разбира се, е върос на избор, но съобразяването с него е въпрос на държавна политика, ясно фиксирана в категорична нормативна регламентация. Е, това само ако желаем обществото да просперира. Ако искаме да го съсипем като демократична общност, свободно управлявана от народите, неолиберализмът ще свърши работа.

Консерватизмът отказва да играе ролята на обидено малко дете и разпознава не зла мащеха, а родна майка в страната си и в ограниченията, които идват с правата ни. Консерватизмът има зрелостта да прави разлика между свобода и слободия и има доблестта да поеме отговорност за добруването членовете на своето семейство. Крайните либерали на свой ред бленуват да нямат такова семейство. То е излишно, настояват надъхани либертарианци. То само ни пречи със забраните си, с данъците си, с моралните си клишета, с границите си.

Ми идете в планината, бе. Качете се на Хималаите и там няма да има кой да ви пречи. Религиозната ви преданост към ницшеанските халюцинации на лудата кукувица Айн Ранд ще добие завършен вид и логична онтологична реализация сред този идиличен екстериор, осовободен от примитивизма на жалкото простолюдие. Обаче там също така няма да има нито на кого да предлагате стоките и услугите си, нито пред кого да изнасяте рециталите си и няма да има как да станете много богати и успешни вследствие на несметния си предприемачески или творчески гений. Той ще се окаже съвършено безполезен и никому ненужен на 8000 метра надморска височина, защото там никой не живее. Но пък е тихо и спокойно, и напълно свободно! Свободно е от всякакви навлеци, консерватори, данъчни, левичари, националисти, синдикати, бедни, болни, гладни, онеправдани и най-вече хора. Там можеш спокойно да се отдадеш на абсолютна и безгранична икономическа, политическа, сексуална и каквато още ти хрумне свобода, либертарианецо. Там ще ти е най-добре!

3. ЗАЛЕЗЪТ НА ЗАПАДА

Гротескният 46-годишен г-н Стефани Уолшт е олицетворение на всичко, което не е наред с този свят. Крайният либерализъм, който малко или повече диктува духа на западната политика и обществени ценности от 60-те насам, няма бъдеще. Може би просто се стигна вече до критичната точка на опън, отвъд която нещо ще се скъса рязко. Щетите изглеждат все още поправими. Петдесетина години всъщност не са толкова дълъг исторически период и са един съвсем достатъчен срок да се видят плодовете на една доктрина. Е, виждаме ги – от Стефани Уолшт, през Кончита Салама до официалните, педофилски политически партии в държави членки на ЕС в ценностен план. В полит-икономически пък бежанска ли криза не щеш, дългова ли, интеграционна ли, каквато ти хрумне, ударила ни е в момента, бъди сигурен.

Ако западната ни цивилизация иска да се съхрани с достиженията си (политически, икономически, културни и най-после ценностни, а в това число и нормативно-правни), каквито либерализмът несъмнено също ни е предложил исторически и все още ни предлага, ще е необходимо неолибералният устрем да забави ход за сметка на нещо, което ще нарека неоконсерватизъм. Виждаме го как се надига все по-мощно и масово сред народите в цяла Европа, а го виждаме съвсем ясно вече и в САЩ. Това категорично не са „крайно десни“ настроения, както се опитват да ги дамгосат някои лобисти на мнение, за да събуждат нацистки асоциации и чувство за вина в обществото. Тази неоконсервативна реакция всъщност е самата имунна система на Запада, която панически се активира, за да опазим каквото ни е останало, а защо не и да изведем цивилизацията ни на ново ниво, вече не толкова само в технологичното, но най-вече в духовното ни развитие. Дори няма да обръщам внимание на все по-натрапчивия факт, че Европа не от вчера проявява един след друг симптомите на късния Рим.

Отговорът е връщане към ценностната основа, на която бе съградена евро-американската цивилизация. Нека САЩ не бъдат прекалено горделиви. Те са издънки именно на нашата, на европейската цивилизация (при това исторически доста късна издънка) и всичко, което съградиха отвъд океана, е построено изцяло с европейски капитал – и интелектуален, и финансов (и, разбира се, с помощта на някои незаконно присвоени територии и активи на туземните жители, но това е друга тема). Западният свят, правната му система, ценностите му и изобщо всичко онова, което бихме нарекли Евроатлантическа цивилизация и култура са съградени като такива на основата на християнството и на християнските ценности.

Към разрушаването на традиционното семейство и традиционните ценности обаче върви неолибералната лудост на съвремието ни, която заплашва да доведе до радикалната саморазруха на цялата ни цивилизация. Християнска Европа на високата култура, прогреса и толерантността ултимативно ще отстъпи място на варварството (екстремната форма на криворазбраната свобода) в политиката, на варварството в икономиката и най-после на варварството в мисленето и поведението на самия човек. Това, разбира се, отдавна се случва, щом и обикновените блогъри пишем за него. Ако пък случайно не сте го забелязали, ами пуснете си новините довечера. Само за това говорят!

За мюсюлманите с любов и разбиране

friendship

me (4)То пък стана чак страшно да си се родил мюсюлманин в наши дни. Особено „умерен мюсюлманин“, както започнахме да ги наричаме. Радикалите от ИДИЛ не те харесват, защото не си им достатъчно морално деформиран, а жена ти не носи никаб. В цивилизования Запад пък ги е страх от теб, да не би и ти да носиш колан с детонатор под якето. Е, от теологическа гледна точка аз лично препоръчвам и одобрявам само православното християнство като единствено валидна духовно-екзистенциална доктрина. Тъкмо от християнска гледна точка обаче съм длъжен да дам воля и на чисто човешкото си, самарянско съчувствие. А то се простира над всички хора, независимо от моментните им религиозни или други житейски разбирания.

В тази връзка, пък и с оглед на актуалните събития, ми се струва, че жестокостта ми се сломи, както е казал поетът. Вече не съм толкова убеден, че бежанската вълна сама по себе си „внедрява“ в Европа радикалния елемент на джихадизма, макар безспорно да става ракета-носител и за отделни личности, и дори за цели групи с радикални ислямистки убеждения и поведение. Вече е ясно обаче, че много от актуалните атентатори всъщност не идват с бежанската вълна, а са си местни. Ето ги и в Сан Бернардино. Очевидно и в САЩ си живеят спокойно, и си вършат мизерии без проблем, а и летят до там, ако им трябва, и гражданство взимат, и без да има нарочна бежанска вълна. С други думи, радикализацията не е процес, който е непременно географски детерминиран. Тъкмо обратното е вярно. В ерата на трансконтиненталните комуникации е достатъчно да имаш интернет и да си в лош период от живота си, за да станеш мишена и потенциална жертва на джихадистка вербовка. Иначе казано, обикновено не е собствено ислямът достатъчен, за да накара някого да си върже колана с бомбите на кръста и да щракне прекъсвача.

А има и рафиниран ислям, така да се каже, който не е много отличим от ню ейджа примерно или от някои други модерни, светски, духовни и психологически концепции. Ако представителни за тази религия бяха хора с разбирания като тези, изразени в творбите на поетите Руми и Хафез, с мед да ги намажеш, дето има една приказка. Да бяха всички като в книга на Елиф Шафак или интелектуалци-пацифисти като Орхан Памук, за пример да ги дадеш мюсюлманите, както се казва. Обаче представителни за исляма, не щеш ли, се явяват държави като Саудитска Арабия, където смъртните наказания се изпълняват публично, пред очите на народа.

Събират ги на площада, вадят обвиняемия и му отсичат главата току пред жените и децата, защото така било по Шериата (религиозният закон на мюсюлманите, който, освен средновековно кръвожаден, е и водещата, а на места единствена юриспруденция в държави като Саудитска Арабия, Пакистан, Катар, Афганистан, Судан и др.). За пиене на лкохол пък те налагат с 40 камшика на голо. Пак на площада – всички да видят позора ти. Също така не забраняват и дори поощряват брака с малолетни дечица примерно, което на хората в Европа ни се струва доста смущаващо (макар същото да се случва напълно официално и из някои гета у нас, че и помощи от държавата да раздават за тая работа – да блудстваш с малолетни). За права на жените под шериата е много трудно да се говори, освен като някаква фиктивна абстракция в отвъдния живот може би, защото те дори нямат право да си покажат лицето на улицата, а ако изневери, трябва да бъде убита с камъни на площада.

Да, БУКВАЛНО.

И да, правят го.

Главният мюфтия на Саудитска Арабия Шаик Абдул Азис Ал Шаик изрично се произнася по казуса с малолетните булки, поставен от активисти по правата на човека. Той подчертава, че „няма нищо нередно“ в брака между възрастен мъж и момичета под петнайсет години. И макар да са правени опити по линия на светската власт в Саудитска Арабия да се ограничат тези бракове, религиозната власт не взима под внимание тези напъни. Така днес там легитимно се извършват откровено педофилски бракосъчетания и възрастни мъже получават „благословията“ и на духовната, и на светската власт там (доколкото има светска изобщо, разбира се) да блудстват с дечица дори много под 10-годишна възраст, защото относителното „под петнайсет“ включва и тези на седем, нали разбирате. Подобна е ситуацията и в страни като Йемен, Ирак, Либия. Колкото до гръмките новини, че три жени (изсред 30-милионното население на кралството) или колкото там бяха били получили някакви избирателни права, та ги избрали в някакъв общински съвет там, не се хващайте толкова лесно. Кръвожадните режими също се нуждаят от PR, нали разбирате?

Затова нека не се опитваме да им даваме акъл как да си ръководят държавите, нежели да ги „освобождаваме“ от нещо. Че през носовете на всички ни излизат тия кампании и най-много през носа на горите хора в самите арабски държави. Така или иначе сме на светлинни години в разбиранията си едни от други. Това са различни вселени, уважаеми читатели, не знам дали си даваме сметка. Различни планети най-малкото. Затова фалшивата толерантност, която ми проповядват разни западни лидери-лицемери, омазани до ушите в невинна арабска кръв, им предлагам на същите първо да я приложат на политическо ниво в междудържавните отношения между Запада и света на исляма, които сами контролират. Чак след това ще приема да ни обясняват на целокупната европейска общественост за тайните на толерантността към различията и мирните взаимоуважения между народите.

И така, имаме поне две лица на исляма. Едното е зловещо и отблъскващо, другото – ненатрапчиво, светско, дори привлекателно. Да четем поеми на Руми и да гледаме дервишки танци е безспорно вълнуващо преживяване от естетическа гледна точка. Да наблюдаваме ритуалното обезглавяване на клетник, попаднал в ръцете на Ислямска държава пък е естетически отблъскващо и етически скандализиращо преживяване. Как да направим така, че да елиминираме второто, без да обиждаме и несправедливо да унизяваме първото? Всъщност, на хартия е изключително просто.

Разбира се, макар да храня определени симпатии към Доналд Тръмп като публична особа, със сигурност не одобрявам безразсъдното му предложение да не влизали мюсюлмани в САЩ. Не знам кой го съветва да говори тия неща, но определено не му мисли доброто. Доналд, разкарай го тоя гробокопач, пиарът ти, дето те окуражава за такива изявления и наеми мен, човече, спешно! Ако изобщо иска да печели изборите, де, в което човек започва основателно да се съмнява при такива нелепи публични изцепки. Това е очевидно контрапродуктивно. Подобен жест не само скандализира умерената част от обществото (разбирай всички), но единствено провокира радикализирането на още повече млади мюсюлмани, които с право ще се почувстват обидени и дори гневни от подобен враждебен ход. Решение обаче има, но то може да се разгърне изцяло единствено в дългосрочен план и основно в два аспекта.

Първият очевидно е западният свят спешно да престане с военната си агресия срещу ислямски държави и да ги остави на диктаторите им или на каквото там управление имат, колкото и неприемливо да ни изглежда то. Къде отиде толерантността ни към различията, нали? Ислямският свят има свои разбирания за самоуправление и за характера на цивилизацията им, както и за темповете им на историческо развитие, и не е наша работа да им се месим в живота на хората, ако не искаме и те да се месят в нашия по начини, неприятни и за двете страни.

Нека изтъкнем също така, че радикализираните мюсюлмани всъщност не действат съвсем без основания (както съм отбелязвал и другаде в този блог) в терористичните си реакции, ще ги нарека. Защото ислямът не само им разрешава насилие срещу агресора, но дори ги поощрява да се защитят, а и да си върнат в духа на старозаветното „око за око“. В исляма обаче няма Нов завет. А Западът не за пръв път надява маската на „освободителя“-кръвопиец, който носи огън и жупел, смърт и страдание на ислямския Изток. Не знам защо се правим, че ни лук сме яли, ни лук мирисали. Така че, първата крачка е да лишим потенциалната агресивна интерпретация на Корана от съдържание като елеминираме „врага на исляма“. Ще е достатъчно да престанем да се въплъщаваме в образа му.

Вторият инструмент е повсеместно и най-официално да се въведе вероучение – според религиозните групи в дадената държава. У нас, логично, ще има православно вероучение, ислям и още някаква евентуална опция според спецификата на конкретното училище, населено място, брой ученици, персонални предпочитания на родителите и т.н. Нека бъде Задължително Избираем Предмет – ЗИП. Така ще сме уверени, че българските мюсюлманчета ще са предпазени от зловредните влияния на радикални ислямистки секти, защото родното мюфтийство, заедно с МОН ще имат пълен контрол както над учебното съдържание, така и над кадрите, които го преподават. Същото важи за православното вероучение, което, извинявайте, ама го дължим на дедите си да предадем този духовен шедьовър на идните поколения българчета (колкото са ни останали, да ги преумножи Господ дано).

И докато първото ще се случи много трудно, преди да източим всичкия петрол от Арабския полуостров или да открием заместител на фосилните горива, то второто може да се случи веднага с едно просто гласуване на най-обикновен закон в кое да е съвсем обикновено народно събрание. Върнете Бог в училище! Върнете на децата правото да следват духовно учение и да получат легитимен, чисто духовен отговор на въпроса за смисъла на живота, вселената, страданието, смъртта, любовта, истината и лъжата, болестите и чудесата, и наистина всичко останало. Върнете Господ в обществото ни! Само Той е спасението и само Той е отговорът на всичите ни въпроси и проблеми, и особено на онези, конкретно свързани с религията, нали се сещате?

А за мюсюлманите, да сте ни живи и здрави, само добро ви пожелавам от сърце! Да четете повече Руми, Хафез и Памук и по-малко да се припознавате в образа на фундаменталистите от Ракка. И не мразете западния свят за империалистичните му войни на ваша територия. Тези войни не се водят от народите на запада, а от техните финансови елити и политически владетели. Това наистина са несправедливи войни. Всяка една от тях. И Афганистан, и Ирак, и Либия, и Сирия.

Но всъщност, всяка война е несправедлива война, защото е като тържество за сатаната. Пищно огощение за бесове, демони и други адски изчадия. Кръв и души в изобилие. Какво повече да иска на трапезата си един зъл дух, нали? Ако от мен зависеше, простете за тия войни! На колене ви падам и ви искам прошка! Ако от мен зависеше, такива войни нямаше да има, а западният човек при никакви обстоятелства нямаше да се бърка в живота и разбиранията на арабския Изток. Но не зависи от мен и нека ви кажа нещо – не зависи и от вас. А с шашки около кръста и убити невинни хора няма да постигнете нищо нито сега, нито когато и да било, помнете ми думата. Само още войни, още страдание и за вашия, и за нашия свят. Нека не наливаме повече масло в огъня. А ако имате теологически въпроси и предложения, аз съм на драго сърце отворен да ги коментираме. Само моля да е без огнестрелни оръжия.

Цивилизационният избор на исляма

IslamChristianityB (1)

me (4)Сега ни заливат отвсякъде със страховити опасения да не сме се радикализирали по религиозна линия. Ислямът сам по себе си, твърдят мними „познавачи“ на сравнителната теология, не е виновен за джихадизма. Радикалните ислямисти са друга бира, казват, те са изключение в ислямския свят. Не са религиозни основанията им да правят каквото правят, а психологически и политически. Иначе ислямът сам по себе си е безобиден и миролюбив, така настояват.

Че екстремистите са изключение, слава Богу, това безспорно е факт. Но, че не им е лишена от религиозно вдъхновение „политическата“ дейност, е категорично погрешно твърдение. Грешка е да се смята и, че ислямът е безобиден и няма отношение към терористичната офанзива срещу миролюбивата част от света. Тук дори няма да навлизам в дълбоки духовни тълкувания. Ще засегнем само болезнено очевидните факти в религиозния аспект на ИДИЛичната криза. Иначе политическите и икономическите аспекти ги нищят достатъчно хора. А и май на всички вече стана ясно кой е прострял тоя плащ на невидима стратегическа закрила над терористите. Ясно е кой купува петрола им, къде се търгуват иманярските им находки, кой отказва да блокира банковите им разплащания, кой повече от година упорито не успява да уцели с умните си бомби нефтените им находища и т.н…

Първо, ислямът категоричо и извън всякакво съмнение носи огромна вина за това, което се случва, и ако някой ви убеждава в обратното той или неволно ви подвежда, или злонамерено ви лъже, или просто издава собствената си грандиозна неосведоменост по въпросите на световните религии и духовни практики. Искам това много добре да го чуят и нашите сънародици мюсюлмани, за да спрем най-сетне с учтивото, но лицемерно мълчание по темата. Ислямът несъмнено носи отговорност за това, което случава. И макар тази отговорност да изглежда абстрактна, тя има и съвсем конкретни, физически измерения. Тя, естествено, се пада на държавите, в които ислямът е официална религия, защото именно те отправят една своеобразна проповед към света, че това е добро и цивилизовано.

Второ, ислямът Е, винаги е бил и завинаги ще остане в историята като една религиозно маскирана ПОЛИТИЧЕСКА доктрина, която по-скоро паразитира около някаква представа за духовност, чиято рамка пък е заимствана в огромната си част от християнски документи. По същността си ислямът си остава една експанзивна и често агресивна концепция за нормативна доминация над големи маси от хора, а в идеалния случай над целия свят (когато ислямистите построят техния „комунизъм“, известен като Ислямска държава по цялата планета и всички момичета си сложат бурка). Нима не знаехте това, дами и господа експерти по сравнително религиознание? Че ислямът по книга предвижда и изисква СВЕТОВНА ДОМИНАЦИЯ. Нали не забравяте, че макар във вашия удобен, секуларен, консумистически о(без)смислен, радикално либерален пашкул хората да не вземат Бог на сериозно, уверявам ви, за милиарди други по света по-сериозно нещо в живота им от това не съществува. Тази теза, сами се досещате, важи с особена сила за Близкия Изток.

I. КАК ЧЕТЕТЕ КОРАНА?

„Те взеха за господари не Аллах, а своите правници и своите монаси, и Месията, сина на Мариам. А им бе повелено да служат само на единствения Бог. Няма друг Бог освен Него. Пречист е Той от онова, което съдружават с Него! / Искат да угасят светлината на Аллах със словата си, но Аллах приема единствено да засияе в пълнота Неговата светлина, дори неверниците да възненавиждат това. / Той е, Който проводи Своя Пратеник с напътствието и с правата вяра, за да я въздигне над всички религии, дори съдружаващите да възненавиждат това.“ (к.м., Коран 9-31:33). Ми то явно изричо си е казано, бе. Над всички религии. А тия, дето взимат своите правници (приемат светската власт) или „Месията, сина на Мариам“ (Господ Иисус Христос) за господари, са неверници и светлината на Аллах ще „засияе в пълнота, дори невериците да възненавиждат това“. Няма не искам, няма недей… Възненавиждаш, невъзненавиждаш, това е положението. Май не е кой знае каква мистерия от къде са се пръкнали мераците на ИДИЛ и на идеолозите на радикалния ислям за световна доминация.

Но те биха могли и с мирни средства да отстояват религиозните си цели, ще кажете, пък хората по света евентуално като прогледнат по духовни начини за тяхната религиозна истина, да я приемат. Християнството например така прави и това предписва по книга за споделянето и разпространяването на вярата. Ако вярваш – ОК, свободен си да вярваш. Ако не вярваш – пак е ОК, свободен си да не вярваш. Не следва нищо за теб в социо-политически и физически аспект от избора ти да решиш да не бъдеш християнин. Няма данък за неверниците (за да не те убият, ако ще живееш покрай тях, според религията им трябва да плащаш им данък „джизие“ заради неверието си), няма предписания да се гледа на тях като на втора ръка хора, напротив, няма наставления отметналите се от вярата да бъдат убивани, където бъдат заварвани и т.н. Нали разбирате, че затова свободна Европа е съградена именно на плещите на една реално миролюбива и бих казал радикално либерална религия („всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно“ (1Кор 6:12), казва апостол Павел), която не просто не отрича свободата на личността, а именува това най-висше човешко право и най-благ Божи дар за всички по Земята.

Е, струва ми се, че нещата стоят малко по-различно в исляма по тоя въпрос. Там, ако не играеш тяхната игра, трябва или да умреш, или да се изселиш някъде, или, както разбрахме, да плащаш данък, представете си, на „правоверния“, както се наричат. „Наказанието за онези, които воюват срещу Аллах и Неговия Пратеник, и се стремят към поквара по земята, е да бъдат убити или разпънати, или да се отсекат ръцете и нозете им кръстом, или да бъдат прокудени от земята [им]“ (Коран 5:33). Моля ви, не ме питайте после от къде, аджеба, джихадистът се бил сетил в името на своя бог да разпъва хора на кръст, да ги обезглавява и осакатява с ритуална цел, и т.н. Ми хайде малко прозорливост покажете, де, братя и сестри българи, християни, мюсюлмани, атеисти. От къде, а? От къде да мy дойде на ум тая работа на Джихади Джон?… „Желаят и вие да сте неверници, както и те са неверници, за да бъдете равни. И не взимайте ближни от тях, докато не се преселят по пътя на Аллах! А отметнат ли се, хващайте и ги убивайте, където ги заварите -; и не взимайте от тях нито ближен, нито помощник […]“ (Коран 4:89). Или пък следното: „Твоят Господ разкри на ангелите: „Аз съм с вас. Подкрепяйте вярващите! Ще вселя Аз ужас в сърцата на неверниците. Бийте ги по вратовете, бийте ги по всички крайници!“ (Коран 8:12). Бийте ги по вратовете? И по всички крайници?? Нали и сами загрявате каква сцена е евфемистично описана тук?… На мен ми звучи като насилствено отделяне на главата от тялото, простете, но да не пъхаме пръст в раната, нали. Това само като някои намеци от най-известната им и най-превеждана свещена книга. Дори няма да начеваме темата за другите им пророчески послания и документи, в които се срещат и далеч по-скандални изявления и поощрения.

Ще спите ли сега по-спокойно като ви кажа, че тези цитати са извадени от контекста? Е, през границата ни отдавна шестват хора, които ги вярват тия неща, но пък те ги вярват сигурно в миролюбивата интерпретация и в правилния, политически коректен контекст… Олекна ли ви сега? Да, и аз съм напълно убеден, че всички, бягащи от Сирия в момента четат Корана точно както на нас ни се иска… Само ще ви обърна внимание, че именно ние, нашата европейска, християнски базирана цивилизация, сме онези, които воюваме срещу техния Аллах и се стремим към „поквара по земята“ с разпуснатия си лайфстайл. Ние сме олицетворението на разврата, либерализма без граници, толерантността към многообразието – всичко, което ислямът отрича и забранява. В Ракка жените ходят с бурки, нали знаете? В Париж са по къси поли.

Нека подчертаем, че според някои ислямисти по този начин тя го провокира с облеклото си. Освен това обижда Аллах, понеже се носи непристойно и попада мигновено в профила на жена, която без морални угризеня може да бъде изнасилена в името на Аллах, по волята на Аллах и за славата на Аллах (защото в исляма се вярва, че каквото и да става, то е по волята на Аллах и дори убийство като се извърши, не си ти, който върши убийството, а Аллах с твоите ръце, по Своята свята воля, както биха казали). Но да не задълбочаваме в теологията… Колкото повече ровим, толкова по-очевидо става как ислямският модел просто няма място в Европа във вида, в който си го отглеждат в Близия Изток. Другият вариант е описан в техния Коран и включва подчинението на всички нас на волята на техния бог. Неслучайно и самата дума „ислям“ означава не друго, а подчинение.

II. СБЛЪСЪКЪТ НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ И СМЪРТТА НА НЕОЛИБЕРАЛИЗМА

Ако някой твърди, че тук няма цивилизационен сблъсък, прощавайте господине или госпожо, но Вие или сте си загубили ума, или романтичното опиянение от евро дитирамбите за прогресивния, модерен, мулти-култи свят на свободата и ненасилието са ви замаяли съзнанието до степен на наркотизирана неадекватност. Случва се точно това, което Хънтингтън предрече преди двайсетина години. Ефектът на щрауса с главата в пясък определено няма да ни помогне нито да осмислим този факт по-добре, нито да реагираме по-адекватно. Процесът се обостря и задълбочава. Не без вина е Западният свят, разбира се. Нещо повече. Именно нашият Запад е агентът, който ритна кошера. Десетилетия наред вече западните лидери с политиките си вдъхновяват радикализацията в ислямския свят и ако на това не се сложи край възможно най-скоро, нищо добро не ни чака.

И още нещо се случи тези дни в Париж. Неолиберализмът се самоуби ритуално пред очите на целия свят. Овцете не ядат вълци, но това не значи, че вълците не ядат овце.

Няма и не може да има такова нещо като толерантност без граници.

Няма език на омразата, когато защитаваш собствения си дом, семейството си и земята и заветите на дедите си.

Няма място за милосърдие към онзи, който е дошъл да погуби приятелите и близките ти.

И ако Европа не иска да се полива с бензин и да си драска клечката още в самото начало на 21 век, нека най-сетне официално да поръча едно опело за очевидно провалилия се неолиберален модел. С тази политика, с тази философия, която в момента владее европейския свят, ние сме загубени в дългосрочен план. Вълкът и овцата си стоят в една кошара и се чудят какво ще вечерят… Плакатите „Нас не ни е страх“ не издават нищо друго, освен очевидното обстоятелство, че цяла Европа е скована от панически страх в момента и има всички основания за това, разбира се. Троянския кон си го поръчахме сами. Не е за вярване, че тази Меркел още не е подала оставка… За жалост само нейната оставка, особено тъй безвъзвратно закъсняла, нищо няма да реши, но би била все пак един знак за опомняща се Европа.

И най-после, колкото и да ни е неприятно да го признаем, ние СМЕ в религиозна война, уважаеми дами и господа. И не е, че някой тепърва се опитвал да ни вкарва в такава. Тя се води активно и ние сме отдавна вече в нея, просто не го знаехме до скоро. Така и руснаците от взривения над Египет самолет, и изкланите в Бейрут, и убитите в Париж не са си давали сметка, че отиват на фронта в деня на тргичната си гибел… Никой от нас не забеляза фантома, дори след като нахлу в дома ни. И независимо дали ни харесва или не, от гледна точка на едни минимум стотина хиляди бойци-джихадисти в Сирия и Ирак, и още Бог знае колко техни поддръжници по целия свят, аз и вие сме лошите в тая игра, нали разбирате? А, естествено, за малко да забравя, че няколко хиляди от тези поддръжници са всъщност в Европа отдавна, в частност очевидно и в България. Внедрени сред вражеските редици на неверниците.

Ние сме богохулниците, оскверителите, развратените, уродите, които са се отдали на греховни страсти и либерален амок. Те са воините на правдата… Разбира се, ценностният упадък на цивилизацията ни и без тероризма е неоспорим факт. Но в контекста на взаимоотношенията ни с ислямската цивилизация това е едно трагично обстоятелство с потенциално катастрофални последици. Ние сме, които гневим техния бог с поведението си (а и нека не забравяме, че евроатлантическото пространство бомбардира много мюсюлмански страни и ние на практика попадаме пряко в определението на агресора, който пръв е употребил сила и очевидно воюва срещу Аллах) и заслужаваме физическа гибел. Но ние сме също така изключително богати, силни и многобройни в сравнение с тях, и те нямат реален шанс срещу нас в честна борба.

Затова е необходимо, за наше огромно съжаление, тази война да се води нечестно, подмолно, лицемерно. Само така те имат шанс. Подли и жалки са прийомите на терориста, а най-потресаващото е, че за него това има и някакъв сакрален, религиозен смисъл. Тази война няма фиксирано бойно поле и мисля, че и върхушката в Европа вече започват да се досещат, че колкото и да си се окопал във власт, привилегии и лична охрана, няма да живееш с орлите и няма спреш детето си да иде на концерт утре. А агресивният рояк от тоя кошер, дето го разбиха великите евроатлантици с морално деформираните си геополитически проекти из целия арабски свят, става все по-непредвидим в поведението си.

III. РЕШЕНИЕТО

Няколко неща трябва да се случат спешно. Първо – да се заличи, разбира се, Ислямска държава не само физически, но и идеологически. За целта е необходимо самият ислямски свят да въстане срещу „своите“. Рамзан Кадиров предлага нещо подобно и определено приветствам това. Идеята ИДИЛ трябва да бъде напълно унищожена, смачкана, унизена, дискредитирана. Тя трябва да бъде мощно атакувана и по информационен път в самия ислямски свят. Това лесно може да бъде постигнато със средствата на съвременните медии и технологии, стига да има политическа воля сред шейховете (в изпълнението на последното условие, уви, имам основания да се съмнявам).

Второ – Европа определено има нужда да предефинира европейския проект най-вече в ценностен аспект. Консумистическият унес на крайния неолиберализъм изпразва живота от реален трансцендентален смисъл. Вярата и религията правят точно обратното – изпълват живота със смисъл. Стрелците в Батаклан са били местни момчета, при това, както стана ясно, някои с прилично социално положение. Консумизмът не е дал смисъл на живота им. Ислямът обаче дава. Младо, объркано, духовно безпризорно съзнание, бушуващи хормони, емоционална нестабилност. Съберете две и две.

Европа има нужда ценностно и духовно да се преосмисли, да се предефинира,

иначе рано или късно ще се самоизяде отвътре, окончателно ще се самодискредитира като възможно пространство за една утопична, миролюбива заедност. Защото не можеш да мислиш човек отделно от неговата духовна същност. Маргинализирането на правилната духовност, игнорирането и насилственото ѝ демистифициране водят до израждането ѝ в нечисти форми. За съжаление именно това прави нашият западен свят вече десетилетия наред. Ограбва трансценденталното от валидност, омаловажава вярата, духовното, идеята за Бог, издига в култ материалното, преходното, нетрайното, митологизира вечното като мнима и фантастична абстракция. А тленното е съвсем неустойчиво и временно. Когато го правиш фокус на мирогледа си, ти лишаваш живота си от устойчив смисъл. Ампутираш надеждата за вечност от и без друго краткотрайния си живот, за назоваването на чиито смисъл западната цивилизация отказва да поеме отговорност. Тя отказва да валидира официално душата на човека като релевантен участник в магията на живота. Това има много по-дълбоки негативни психологически и материални последствия за нашия свят, отколкото се признава и отколкото се предполага дори, бих казал.

Защото именно смисълът е, което ни прави хора. Язовецът и невестулката нямат екзистенциални дилеми. Загубим ли смисъла, губим човека. Материализмът арестува смисъла в чупливата черупка на мимолетното, на нетрайното. Така създава огромен екзистенциален вакуум, който не може да бъде преодолян с други средства, освен с духовни. Време е Европа добре да си припомни реалните си духовни корени, защото там е ключът от палатката, както се казва. Укрепи ли тях, европейският проект отново ще има шанс. Без Христос обаче Европа е загубена и това е повече от ясно. Валидно е за миналото на Европа, когато Османската империя я щурмуваше, валидно е и за настоящето ѝ, когато пред врата е ИДИЛ. Хм, простете, ИДИЛ всъщност отдавна са прекрачили прага…

И трето, крайно време е ислямските държави да вземат мерки за преформулиране на собствените религиозни понятия в рамките на световната мултикултурна общност. Всяко обръщане на големи ислямски групи към фундаменталистко тълкуване на Корана неминуемо ще води до сериозна опасност не просто на местно, но на глобално равнище, както виждаме. Големите играчи вместо да се възползват от тази слабост на религията им за реализиране на собствени политики, трябва да работят със страните от Близкия Изток за преодоляване на този да го наречем социо-теологически недостатък на исляма.

Коранът не е като Библията, макар да е заимстван от нея, и да крием това от обществото е, смятам, неуместно и вредно. Докато християнството е една категорично духовна и само духовна концепция, ислямът има силно политически характер, а атентатите, които наблюдаваме, могат да бъдат тълкувани и като един своего рода „демократичен“ протест на тези хора в защита на религиозните им убеждения. Това, разбира се, е сериозен проблем и по какъв именно път ислямският свят възнамерява да го преодолее е въпрос, който трябва да намери своя отговор, ако ще се съжителства мирно тук.

Иначе винаги имаме примера на Япония. Там не, че ислямът е нелегален или нещо такова, обаче ако си мюсюлманин, ще ти е изключително трудно да станеш японски гражданин, да си намериш работа там или дори да пребиваваш по-продължително време. Оказва се, че едва един на сто хиляди японци е мюсюлманин. При 127 милиона, колкото приблизително наброява населението на островите, това са около 1270 души всичко на всичко. Толкова мюсюлмани са успели в най-новата история на Япония и към настоящия момент да се докопат до граждански права там. Данните са спекулативни, понеже няма официална статистика по въпроса. По думите на бившия президент на Японската асоциация на мюсюлманите Абу Бакр Моримото обаче цифрата е по-скоро напълно реална: „В най-широкия смисъл, ако не изключваме онези, приели религията заради брак примерно, но не практикуват, веротяно говорим за максимум няколко хиляди души“. Според Conservative Tribune са около десет хиляди.

Има само едно издание на Корана, което е позволено в страната и то е сериозно редактирано от японските власти. Внасянето на оригинали на арабски език е направено почти невъзможно, а изучаването на арабски езици дори в университетите е силно ограничено. Разбира се, японците са обвинявани в расизъм в тази връзка, но други опонират, че това е естествена защитна реакция на една уязвима и чувствителна национална култура към динамиката на глобализацията. Безумие ще е да се налага и Европа да стига до такива мерки, нали?

Или?…

И последно. С цялото ми уважение към правото на всеки от нас да вярва в каквото избере, но, моля ви, не ме обвинявайте в религиозни предубеждения заради опасенията ми, че онези цитати са в ръцете на хора, към чиито теологически тълкувания имам всички основания да бъда подозрителен. А смятам, че и българските мюсюлмани, и братята им по религия от целия т.нар. цивилизован свят следва също да имат своите много сериозни опасения от всичко това, защото утре в концертната зала или на стадиона, или в кафенето може да е и той, и детето му, и съпругата му.

А аз познавам много български мюсюлмани и знам, че това са нормални, светски хора. Повечето от тях не са чели Корана, нито съм чул или видял някой от тях да коленичи по пет пъти на ден на изток, нали разбирате, а много от тях и на църква ще срещнеш да си палят свещ като акт на социализация. Отвъд политкоректността обаче ще ви го кажа така. Или си реформирайте исляма според универсалните човешки ценности и хартата за правата и свободите на човека, или си сменете религията, уважаеми мюсюлмани, защото това е бомба със закъснител, което имаме дори само в Корана. Никой не е длъжен да се съобразява с едно очевидно безумие, нежели да го толерира и помазва със социални и правни привилегии.

За финал ще ви припомня думите на една прочута личност от миналото. Думи, които и днес звучат болезнено актуално. Той твърди следното: „Ислямът е една примитивна бедуинска религия, един разлагащ се труп, който с вонята си заплашва да убие всичко наоколо.“ Този дързък реформатор с остър език е турчин, наричан и до днес „баща на народа“ от може би най-цивилизованата мюсюлманска общност в света, нашите южни съседи.

Името му е Мустафа Кемал Ататюрк.

Сидеров е виновен за всичко!

e887c1df734f609eb5558ccb1c22e89c

Опасявам се, че покрай случая Сидеров встрани останаха няколко самосвала с наистина ключови за народа теми, които по чуден начин се оказаха почти незначително маловажни в сравнение с уличното риалити. Не казвам, че импровизираната драма пред НАТФИС е режисирана, за да отклонява нечие внимание. Но определено ми се струва, че покрай измислените и бих казал пресолени публични зрелища потъват в забвение някои наистина важни въпроси, за които обикновено си спомняме едва когато е вече твърде късно да се реагира.

Личното ми мнение за конкретния случай е, че поведението на Волен май е прекалено своеволно напоследък и постига обратен ефект за иначе справедливата кауза, която той и Атака защитават в публичното пространство. zx450y250_2216364Д-р Николай Михайлов неслучайно иронично предложи вчера в ефира на БНТ прозападните организации да наградят темпераментния ни националист за заслуги към т.нар. „евроатлантическа“ идея. Парадоксално, но факт. Смятам, че при създалата се ситуация и самият Волен ще трябва най-сетне да си направи добра равносметка за противоречивите средства, с които си служи за отправяне на политически послания.

След това необходимо уточнение, аз лично не видях по масово тиражираните кадри Сидеров да е извършвал престъпление, както се говори, нито дори да е хулиганствал, заради което му се иска имунитета сега. Без съмнение обаче видях едно смущаващо публично поведение, което не отговаря достатъчно адекватно на висотата на поста, който Сидеров заема и още повече не отговаря на висотата на каузата, която Волен претендира да защитава. Затова оскъдява и подкрепата към партията му, не толкова заради грантаджиите или американското посолство. И не казвам, че човекът не е искрен в предаността си към националната идея, напротив. Но определено подходът му в твърде много отношения е дълбоко погрешен, стигащ на моменти до пълен абсурд. Жалко е, че покрай самоубийственото за имиджа на Сидеров поведение страда и една велика идея. Идея, много по-голяма от неговата личност или партията, която е създал, с цялото ми уважение. Идея, която настоява за далеч по-взискателно отношение към собствените постъпки от страна на всеки, почувствал се призван да я олицетворява пред народа.

А какво остана незабелязано покрай тоя изкуствено раздут медиен сюжет? На първо време това е реалната хулиганска постъпка, извършена от нападателя на г-н Сидеров, и углавното престъпление да забиеш юмрук на народен представител в национален ефир, току пред очите на полиция и граждани. Всичко това бе негласно оправдано от обществеността, широко аплодирано по всички медии, а извършителят, произведен в своеобразен „герой на деня“, макар да е и без съд очевиден престъпник, който си позволява по подобен допотопен, агресивен начин да упражнява физическо насилие срещу друг човек. То май в България престъпниците отдавна са любимци на родната медия, когато стане дума за формиране на модели за подражание в съзнанието на и без друго морално възпрепятствания ни народ. Чудесен пример се дава на младите как да си решават личните проблеми и да изразяват политическата си позиция…

Последните дни се случиха и куп други вълнуващи събития, които екшънът пред НАТФИС заглуши. Какво ще кажете за бюджет 2016, новия заем от над пет милиарда (всички курсиви са линкове, б.а.) и страховитата дългова спирала, каквато някои вещаят? Какво ще кажете за скандалните „демократични“ избори, фалшифицираните протоколи, безпрецедентия брой невалидни бюлетини и заложниците в Арена Армеец? refugeesКакво ще кажете за самолетите със стотици хиляди мигранти, които добрият канцлер Меркел опакова като коледен подарък да ги праща към Балканите? Какво ще кажете за легализирането на ГМО за цялата територия на ЕС и забраната суверенните парламенти да защитават суверенната територия на страните си от такива съмнителни франкенщайновски продукции? Какво изобщо значеше тая дума суверенитет?… E, сега като започнаха да стрелят и с гранатомети из центъра на София, май най-сетне ще отместим взор от скалъпените сензации, за да установим, че и други важни неща се случвали около нас… Обществото ни сякаш иска да избяга от реалните проблеми и се вкопчва като удавник за сламка в уж лесно отстраним, но също така и фалшив „проблем“, лъжепроблем.

Разбира се, щеше да е чудесно, ако Сидеров беше виновен за всичко това. Особено сега, като сме го притиснали в ъгъла. Значи, като му махнем имунитетчето и го опозорим, и България ще цъфне най-сетне. Ето #КОЙ ни бил проблемът. Волен Сидеров, куче, ти прецака схемата! Ти продаде демокрацията! Заради теб е беден и болен българсият народ! Заради теб са всичките нещастия в света. Заради теб и Путин! Пратете им момчетата с гранатометите веднага! И тоя път да са с оптичен мерник пустите машинки, че… нещо много халосна ни излезе политическата дейност.